Според съдебната практика индексацията на цените на договорите на телекомите е нищожна и потребителите трябва да търсят правата си, коментира Габриела Руменова от платформата „Ние потребителите“.
Пред „Дарик радио“ Руменова подчерта, че съдебната практика защитава потребителите и по отношение на цените на закупените устройства заедно с подписването на договор за мобилни услуги. По думите ѝ телекомите нямат право да искат от клиентите си да заплащат разликата между промоционалната и пазарната цена на устройствата, когато договорът е прекратен заради едностранна промяна на условията.
Два от трите телекома, опериращи на територията на България повишиха цените на текущите договори за мобилни услуги. Единият оператор обвързва по-високата такса срещу повече минути, мегабайти и други допълнения към договорите. Факта, че това се прави без изрично искане от страна на потребителите е нарушение и от КЗП са можели да спрат процеса, коментира още пред Дарик Габриела Руменова от платформата „Ние потребителите“.
„Трябва да кажем, че един договор се сключва, за да даде сигурност и стабилитет за времето, за което двете страни се договарят, че едната ще предостави определен обем, в случая услуги, и ще очаква съответното заплащане от нейния клиент. Това е непоискана услуга от потребителя срещу заплащане и точно такава хипотеза има в Закона за защита на потребителите в раздела за нелоялните търговски практики, при това агресивни търговски практики. Тук контролният орган, който считам че е КЗП, остана недостатъчно активен. По-скоро зае една пасивна позиция и изчаквателна. Ако се бяха събрали и бяха решили, че това е нелоялна търговска практика, бяха издали заповед за забраната ѝ и бяха поискали предварително изпълнение, в момента нямаше да се намираме в тази ситуация.“
Стратегията на втория телеком, който увеличи цените за всички свои клиенти е по-различна. И този оператор не нарича увеличението индексация, а поскъпването този път не е в проценти, а с фиксирана сума от 1 или 2 лева. Руменова обаче е категорична, че това също е некоректно, а възможността за прекратяване на договора винаги води до ощетяване на клиента.
„Дали, защото ще платят тази разлика между пазарната и преференциалната цена на устройството, която очевидно им се иска, дали защото със сигурност ще трябва да си закупят нова сим карта, която вероятно е от порядъка на около 15 лв, ще трябва да платят една такса предварителна при новия оператор за активирането на услугата. Това са все разходи, които ще трябва да бъдат за сметка на потребителя, който няма абсолютно никаква вина в тази ситуация. “
Габриела Руменова подчерта, че съдебната практика защитава потребителите по отношение на преференциалните цени, на които клиентите са закупили устройства от мобилните оператори.
„Когато в първите години се опитаха да се възползват от правото си на индексация мобилните оператори претендираха да получат тези неустойки, които потребителите биха дължали, ако решат да се откажат по свое желание предсрочно от срочен договор. Тоест за разликата между пазарната и преференциалната цена на устройството, ако са взели такова при сключването на договора, трите стандартни месечни такси максимум, които се дължат и съответно ползвани отстъпки, което всъщност продължава да стои доста мъгляво и наясно. Към момента този оператор твърди,че ще иска единствено и само разликата между пазарната и преференциалната цена на устройството в случай, че такова е било закупено.“
Има решения на българския съд, които са обявили клаузата за индексацията, защото както и да се поднася тази информация, това е индексация, за нищожна. А също така има решения на съда, които казват, че потребителите не следва да дължат при прекратяване на договора разликата между пазарната и преференциалната цена на устройството и моят съвет към потребителите е да се запознаят с тази съдебна практика, тя е свободно достъпна в публичното пространство.
Освен потребителите, които могат да потърсят правата си по съдебен ред, би трябвало КЗП да вземе сериозни мерки по казусите с индексациите.
„Смятам, че КЗК трябва да събере също така съдебната практика, да се позове на мотивите, защото произнасянията на съда са ясни и съответно доста стабилно мотивирани. Тези мотиви може да послужат и на контролния орган за това да защити защо тези клаузи са неравноправни, защо тези практики са нелоялни и да поиска от съда да ги обяви за нищожни. Което ще означава, че те дори и да фигурират в договорите и общите условия към тях, няма да пораждат никакви задължения за потребителите. А пък нелоялните практики ще бъдат забранени за прилагането им в бъдеще. Ако операторите продължат да ги прилагат, тогава ще следват нови санкции за тях. И вече наистина трябва да се помисли как да се появят повече оператори и вместо да вървим към окрупняване на пазара на телекомуникационните услуги, по-скоро да вървим към това да има повече възможности.“
Практиката в други европейски страни показва различни решения, за елиминирането на неравноправни клаузи в договорите между мобилни оператори и клиенти. Според Руменова една от възможностите за промяна у нас е да се забрани едностранна промяна на условията по действащи договори. Така телекомите ще имат право да опеределят ценовата си политиката и да предлагат нови абонаментни планове, но не и да променят вече сключените такива.
