В обикновен панелен апартамент в покрайнините на Пловдив Дария се изправя пред неочаквано житейско предизвикателство: съпругът ѝ Георги внезапно решава да напусне града и да заживее на село.
За него това е мечта за свобода и връщане към корените. За нея – тревожен скок в неизвестното, отдалечен от всичко познато и близко до сърцето ѝ.
Как разбрахте за решението на съпруга ви да се премести на село?
Първо започна с невинни изказвания – че е уморен от трафика, че градът вече го „задушава“, че животът ни е прекалено забързан. Георги е инженер в ИТ фирма, работи по 12 часа на ден – стресът му не е малък. Мислех си, че му трябва просто малко почивка. Но една вечер, докато вечеряхме, той каза: „Дария, стига толкова. Продаваме апартамента и отиваме да живеем в едно село край Брезово.“
Оказа се, че вече е гледал имоти – стара къща с двор, дори лозе. За него това беше като духовно пробуждане. За мен – пълна изненада и… паника.
Какво го вдъхнови толкова силно?
Казва, че иска „истински живот“ – да копае, да се грижи за градината, да диша чист въздух. Вижда в това връщане към нормалността. Според него сме се превърнали в „роби на панелките“ и че децата ни не познават природата.
Започна да гледа клипове на български влогъри, които са се преместили в Родопите или Стара планина, и според него – живеят мечтата. Но, честно казано, мисля, че гледа на това прекалено идеалистично. Градината не се копае сама, зимата не е като в YouTube.
Как реагирахте?
Категорично му казах, че не съм съгласна. Работя като маркетинг специалист в агенция, ходя на събития, обичам градския живот – културата, кафенетата, приятелите. Не мога да се представя как ще зарежа всичко това и ще стоя в двора, докато Георги реже дърва.
Не е помислил какво ще правим с работата, с училището на сина ни, с медицинските услуги. За него това е порив. За мен – сериозно решение, което засяга всички.
Предложихте ли компромис?
Да, предложих да си купим вила – някъде близо, да ходим уикендите. Така и вълкът сит, и агнето цяло. Но той го нарече „половинчато решение“ – искал изцяло да напусне града. Казах му: „Ходи сам за месец, виж дали ще издържиш.“ Но той иска всичко – и веднага.
Дори е убеден, че го саботирам. Че не вярвам в мечтите му. Но аз вярвам в реалността и в отговорността, особено към нашия син.
Как се отрази това на връзката ви?
Разминаваме се. Преди винаги успявахме да се разберем. Сега все едно говорим на различни езици. Той смята, че съм егоистка. Аз – че той мисли само за себе си.
Една вечер дори каза: „Ако не искаш – ще тръгна сам.“ Това много ме нарани. Не искам да се разделяме, но не мога и да живея живот, който не е мой.
Как реагира синът ви?
Мартин е на осем. Първоначално се зарадва – кокошки, колело, свобода. Но когато му обясних, че няма да има училището му, приятелите му, баскетболните тренировки – се замисли.
Георги твърди, че аз „му внушавам страхове“. Но не е така. Просто искам синът ни да има възможности. А в едно село с 50 жители, и интернет „ако има“, това не е развитие.
Говорихте ли с някого за това?
Да, с родителите му – те също се изненадаха. Майка му директно му каза: „Стига си летял в облаците.“ Приятелите ни също смятат, че решението е прибързано. Но Георги не иска да чуе никого.
Започна да чете книги за пермакултура и земеделие. Не е моментен каприз – наистина вярва, че това е бъдещето.
Как се справяте емоционално?
Трудно. Не мога да спя. Мисля какво да правя, ако той наистина реши да тръгне. Понякога се ядосвам, понякога се обвинявам. Опитвам се да остана фокусирана в работата, да прекарвам време с Марти, но постоянното напрежение е изтощително.
Започнах да мисля, че може би трябва да поставя граници – дори и да е трудно.
Как смятате да разрешите конфликта?
Искам да седнем и да говорим сериозно – без емоции. Да направим списък: плюсове, минуси, финанси, образование, здравеопазване. Ако тогава не проумее, че не може да се действа еднолично, ще трябва да взема позиция.
Мисля и да потърся психолог. Това вече не е просто спор за адресна регистрация – това е за нашето семейство.
Какво бихте казали на други жени в подобна ситуация?
Не мълчете. Казвайте, когато не сте съгласни. Бракът не е солов полет – особено, когато има и дете. Ако той не чува гласа ви, ако не уважава вашите нужди – това вече не е партньорство.
И не се чувствайте виновни, че не споделяте мечтите му. Имате право на свои. Имате право да изберете себе си.