„Баба ѝ я глези, тя ме провокира. Аз съм лошата“ – една майка между две поколения
Мария Николова, 42-годишна жена от софийско предградие, се опитва вече няколко години да възстанови баланса в отношенията си с майка си и дъщеря си – 15-годишната Деси. Вместо подкрепа обаче, тя усеща постоянна съпротива и напрежение. Според Мария, в семейството ѝ се е оформил своеобразен съюз – баба и внучка срещу майката.
„Майка ми, Иванка, обожава внучката си. Винаги я е глезила, и то до крайност – подаръци, лакомства, без никакви граници. А Деси знае как да използва това. Ако аз кажа „не“, тя веднага тича при баба си, която, разбира се, ще я защити.“
„От малки капризи до открито неподчинение“
Всичко започнало преди около три години, когато дъщеря ѝ навлязла в пубертета. Мария забелязала, че дисциплината вкъщи започва да изчезва, а всяка нейна забрана водела до реакция от страна на майка ѝ.
„Казвам на Деси да не стои на телефона до полунощ, а майка ми казва: „Мария, тя е още дете, не бъди строга“. Това подкопава всякакъв авторитет. Деси вече дори не опитва да спази някакво правило – знае, че баба ѝ ще я защити.“
Мария разказва как дъщеря ѝ поискала скъпи маратонки. Поради текущи разходи за ремонт, тя отказала. Същата вечер обаче чула майка си да казва на внучката: „Не се тревожи, баба ще ти ги купи.“ И ги купила.
„На следващия ден Деси ми ги показа демонстративно. Когато се опитах да ѝ обясня защо съм отказала, тя избухна: „Само баба ме обича, ти винаги си срещу мен!“ А майка ми мълчаливо ѝ кимаше в подкрепа.“
„Разговори съм водила хиляди пъти – без резултат“
Мария неведнъж се опитвала да обясни на майка си, че постоянната намеса вреди на възпитанието на Деси. Вместо разбиране, обаче, получавала упрек, че е твърде строга и че детето просто се защитава.
„Когато ѝ поставя граници, тя тича при баба си. И винаги ме представят като злодей. А аз просто се опитвам да ѝ помогна да порасне.“
„Работя на две места, а вкъщи – само скандали“
Освен трудната семейна атмосфера, Мария се бори и с физическото изтощение. Работи на две места, грижи се за вила и малка ферма. А когато се прибере, вместо подкрепа, я посрещат напрежение и обида.
„Понякога се прибирам и ги виждам – Деси и майка ми – седят, кикотят се. Не ме чуват. Ако поискам помощ, получавам само въздишки и въртене на очи. А ако настоявам – „Мария, не започвай, тя е уморена“. От какво? От скролване в телефона? Чувствам се като излишна.“
„Съпругът ми се опитва, но е безсилен“
Съпругът ѝ, Сашо, често е в командировки. Когато е у дома, се опитва да говори с дъщеря им, но без особен успех. Не иска да влиза в конфликт със свекърва си, защото, както сам казва, „тя така или иначе няма да разбере“.
„Приятелките ми съветват да съм по-спокойна, но не живеят с това ежедневно напрежение. Чувствам се напълно сама.“
„Искам дъщеря ми да ме вижда като майка, не като враг“
Мария мечтае за един по-спокоен и подкрепящ дом. Иска дъщеря ѝ да я уважава и да я възприема като съюзник, а не като противник. Иска майка ѝ да спре да подкопава авторитета ѝ и да приеме, че всяко дете има нужда от граници.
„Опитах се да седнем трите и да поговорим. Но майка ми веднага започна да ме обвинява, че пак нареждам. А Деси, естествено, зае нейната страна. Мислила съм и за психолог, но майка ми казва, че това са глупости, а дъщеря ми се подиграва с идеята.“
„Бъдещето? Надеждата е слаба, но я има“
Мария не губи надежда напълно. Надява се, че с порастването Деси ще започне да разбира усилията ѝ. Надява се, че някой ден балансът ще се възстанови. Въпреки това признава, че все по-често ѝ минава мисълта да се преместят с дъщеря си и съпруга си далеч от майка ѝ.
„Не искам да я изключвам от живота ни. Но понякога си мисля, че ако сме на разстояние, и тя, и Деси ще започнат да ме виждат по различен начин.“
Когато Мария говори за дъщеря си, гласът ѝ омеква, но в очите ѝ се чете умора. Това е историята на една жена, която се опитва да остане майка, дъщеря и съпруга едновременно – в дом, където любовта е налице, но разбирателството липсва.
