Мъж се разплакал, след като открил изоставено куче със сърцераздирателна бележка на нашийника му.
Кучето, наречено Сиги, било намерено да тича безцелно „по средата на оживен път“ на улица Jalan Canning Estate в Canning Garden, Ипох, когато Лионел Кийт Витиалингам спрял, за да му помогне.
Голдъндудълката имала невероятен късмет, че се е отървала без наранявания на пътя, тъй като колите продължавали да се движат покрай нея през целия ден.
Едва когато Лионел я качил в колата си, забелязал мокра бележка, прикрепена към каишката ѝ. Бележката гласяла: „БАУ! Здравей! Казвам се Сиги и съм най-любвеобилното и внимателно куче, което някога сте виждали!“ „Господарят ми много съжалява, че трябваше да ме остави тук при вас, но просто не може да се грижи повече за мен. Много съжалявам за това, както съм сигурен, че и той.“
„Моля, приемете ме в дома си. Моля, позволете ми да бъда част от вашето семейство. Моля, обичайте ме.“ „Аз съм голдъндудъл. Тази година съм на пет години и не съм кастриран. Много съм мил. Не съм ухапал никого, никога! Аз съм добро куче пазач, което цял ден ще седи пред вратата ви и ще лае по всеки, който се приближи до портата ви, докато не ми кажете да спра или докато не познавам човека много добре. Мога да правя и някои трикове!“ „Надявам се, че ще ме приемете. С любов, Сиги.“
Обхванат от емоции, Лайънъл я вдигнал, качил я в колата си и я откарал вкъщи, за да я прегледа.
Той споделя: „Докато пазарувах, забелязах самотно малко куче, което тичаше безцелно по средата на голям път.“ Той продължи: „Влязох в колата си, последвах малката за малко, след което спрях край пътя. Слава богу, тя избра да върви към мен, далеч от средата на пътя“.
Лайънъл добави: „Тя имаше мокра бележка, сгъната и вързана на врата си. Опитах се да не мърдам изобщо, за да спечеля доверието ѝ.“ Той си спомня: „Тя стоеше настрана около 10 минути и сякаш наблюдаваше всяко мое движение, преди най-накрая да се приближи към мен отзад, да ме подуши и да ме заобиколи. Попитах я дали мога да погледна бележката ѝ.“
Описвайки напрегнатия момент, той казва:
„До този момент тя беше установила най-интензивния, най-молещия контакт с очите ми изпод пухените си ресни.“ След като прочете бележката, Лионел каза: „Избухнах в сълзи, като с едната си ръка се хванах здраво за пухената ѝ козина. Изпитах всякакви емоции, но много малко предвидливост.
След като я прибра вкъщи, Лайънъл направил на кучето удобно легло под дивана и му дал малко хляб, мед и лакомства, тъй като само с това разполагал. Още на следващия ден братът на Лайънъл я приютил, като ѝ осигурил топло легло и подходяща храна. Година по-късно Лионел посрещнал кучето обратно в дома си и възкликнал: „Сиги е щастлива, здрава и ценна част от моя дом. Няма ден, в който да не се погледнем в лицата си и да си кажем: „По дяволите, успяхме“.
