С 87 гласа „за“, 16 „против“ и 42 „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за пощенските услуги, предложени от Министерския съвет (МС).
Отхвърлен беше законопроектът на Костадин Костадинов от „Възраждане“, който получи 46 гласа в подкрепа, 36 депутати бяха „против“, а 80 се въздържаха.
В мотивите си Министерският съвет припомня, че с цел оздравяване и финансово стабилизиране на „Български пощи“ ЕАД е изготвен План за преструктуриране на компанията. Сред основните изисквания на ЕК е българската държава да гарантира поне за срока за преструктуриране изпълнението на универсалната пощенска услуга.
БТА припомня, че през октомври 2024 г. беше увеличен капиталът на дружеството с 50 млн. лева, като по този начин стана положителна величина.
Във връзка с плана за преструктуриране Народното събрание гласува да се удължи срокът на задължението за изпълнение на универсалната пощенска услуга с 5 години, считано от 30 декември 2025 г. Удължаването е обосновано от необходимостта да се гарантира нейното предоставяне от страна на държавата, като по този начин, според вносителя, ще се осигури достъп до пощенско обслужване за хората в най-отдалечените, труднодостъпни населени райони.
В мотивите към законопроекта се подчертава, че извършването на услугата представлява несправедлива финансова тежест за „Български пощи“ ЕАД, за което дружеството се компенсира от държавата. Към настоящия момент компенсацията се предоставя в синхрон с европейско решение, според което размерът, който дружеството има право да получи, е лимитиран до 15 млн. евро. Настоящият законопроект предвижда дружеството да има право да получава пълен размер на компенсацията (вкл. когато размерът на нетните разходи от предоставяне на услугата надхвърля 15 млн. евро), като това отново се извършва при спазване правилата за държавни помощи.
Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов посочи, че е внесено искане лимитът за България да отпадне и той имал уверение, че до към юли ще получим положително становище. Ако това стане, моментално ще имаме нужда от този законопроект, подчерта той. Това ще ни даде възможност още на следващия ден да започнем да прилагаме нотификацията, поясни министърът. И добави, че българската страна е поискала и за 2023 г., и за 2024 г. също да бъде признато решението за нотификация, което ще даде възможност в по-голямата си част, над две трети, натрупаният дълг към днешна дата реално да бъде погасен. Надявам се към края на годината целият дълг да бъде погасен, добави Караджов. Той подчерта, че „Български пощи“ от десетилетия трупат дълг. По думите му от 2010 г. темпът на нарастване на дълга е с по около по 1 млн. лв. на месец. Има редица дейности, които са непоносимо бреме за която и да е организация, затова субсидията се предоставя, за да се заплати това бреме, подчерта вицепремиерът. Само че тя е ограничена по европейска директива до 15 млн. евро на съответната услуга – за писмата е 15 млн. евро, 15 млн.- за пенсиите, посочи той.
С отделни разпоредби от законопроекта на МС се предлага намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Удължават се сроковете за отстраняване на непълноти при заявление за прехвърляне на индивидуални лицензии или на предприятия на трети лица от страна на пощенските оператори, на които е издадена индивидуална лицензия за извършване на услугите. При подаване на уведомление за извършване на неуниверсални пощенски услуги се предвижда увеличаване на срока за отстраняване на непълнотите от 7 на 14 дни.
Отхвърленият законопроект на Костадин Костадинов беше насочен към модернизацията и усъвършенстването на системата на пощите, за да отговори на съвременните изисквания и нужди на пазара. Вносителят предлагаше въвеждането на автоматизирани шкафове за доставка и приемане на пратки като допълнение към традиционните транспортни и технически средства като така се осигурява 24/7 достъп до пощенските услуги.
Нововъведението за задължително водене на централизирана банкова или платежна сметка, отделена от оперативните средства на дружеството, целящо да управлява паричните преводи, според „Възраждане“ би допринесло до по-голяма финансова прозрачност и защита на клиентските средства, намалявайки риска от злоупотреби.
Емил Янков от „Възраждане“ посочи, че идеята е да бъдат дадени повече възможности на „Български пощи“ да се справят с конкуренцията на пазара. Пощите би следвало да изпълняват социална функция, нещо, което с всеки изминал ден става все по-слабо, отдалечени райони са забравени от тях, коментира депутатът. Според политическата сила пощите биха могли да са успешна печеливша компания, а не да се теглят заеми за покриване на текущи задължения и заплати. Янков призова министъра да си влезе във функциите и да наложи сериозен контрол върху директора на пощите.
