От днес кутиите за насипна храна ще се таксуват по минимум 30 стотинки, а чашите за напитки и техните капаци и капачки – по минимум 15 стотинки. Мерките са в изпълнение на влязлата в сила през 2023 г. Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда.
Това разказва пред Economic.bg Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“ и с тревога подчертава, че две години по-късно въвеждането на санкции за нарушителите, включително за липса на достъпни за клиентите алтернативи, все още предстои.
Директивата е част от новите правила на Европейския съюз за намаляване на морските отпадъци, 70% от които са пластмасови продукти за еднократна употреба. Сред тях са съдовете за хранителни продукти и пластмасови чаши, опаковките и обвивките за хранителни продукти (напр. на чипс или бонбони), съдовете за напитки и чашите, тютюневите изделия с филтри (напр. цигарени фасове), мокрите кърпички, балоните и леките пластмасови торбички, пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, пръчки за балони и др.
Европейските институции настояват, че когато са налични алтернативи на достъпни цени, ще е забранено предлагането на съответните пластмасови продукти за еднократна употреба на пазара и това ще ограничи нарастващото замърсяване на околната среда.
Как се изпълнява целта на директивата в България?
В търговските обекти у нас не се предлагат достъпни за потребителите алтернативи, с което няма как да се изпълни целта на Директива (ЕС) 2019/904. На клиентите категорично се отказва поставяне на насипна храна в собствени кутии, докато в десетки държави в Европа и останалата част от света се предприемат мерки за стимулиране на търговците да обособяват в своите обекти „зони без опаковки“ и да разкриват такива магазини, дори се провеждат комуникационни кампании за насърчаване на хората да купуват храна, като носят собствени контейнери. Има и изградени депозитни системи.
Нелоялни търговски практики
В някои от станалите известни през 2023 г. случаи, когато потребителят пожелае, напр. маслините да му бъдат поставени в плик (с цел употреба на по-малко пластмаса) и служителят на щанда се съгласи на това (по изключение), на касата се начисляват 20 ст., независимо от това, че клиентът не е получил пластмасова кутия с аргумента, че така е заложено в системата за тези групи продукти. В други случаи, в някои обекти, където на хладилни щандове са били подредени предварително напълнени кутии с маслини, салати, гозби и др., е липсвала информация, че опаковките се таксуват по 20 ст. (клиентите разбират за това едва когато видят касовите си бележки). И в двата примера е налице нарушение на Закона за защита на потребителите.
Експеримент на „Ние, потребителите“
През февруари 2023 г. (месец след влизането в сила на Наредбата) експеримент на „Ние, потребителите“ потвърди, че в повечето търговски обекти за продажба на гозби в насипно състояние, потребителите са задължени да използват пластмасовите кутии и да заплащат за тях по 20 стотинки (съгласно подзаконовия нормативен акт), като категорично им се отказват каквито и да било алтернативи. При запитване на продавачите: Как с тази практика се ограничава употребата на пластмаса?, никой не може да даде разумен отговор – в повечето случаи служителите вдигат рамене или казват, че изпълняват законите на „веригата“. При повече настояване, насочват към гише Информация или към шефовете в обекта, където пък заявяват: „Обадете се на телефона за клиентите“, а при посочване на пример с други държави, въвели практиката за поставяне на храна в кутии на потребителите, отвръщат: „За съжаление, тук сме в България!“.
Така, човек дори да желае да допринесе със своето поведение за намаляване употребата на вредните пластмаси и замърсяването на околната среда, на практика не е в състояние (освен ако изцяло не се откаже от покупката на продукти, които се поставят в пластмасовите кутийки).
Гозбите в насипно състояние се купуват често от по-възрастни хора и от такива с един член в семейството, за които готвенето е по-нерентабилно. От друга страна, наблюдава се тенденция, особено сред по-младите поколения, към по-екологичен начин на живот. И едните, и другите обаче нямат възможност да реализират потребностите си.
Същевременно, държави като Италия, Германия, Испания, Унгария, Австрия, Великобритания, Естония, Белгия, Кипър, Дания, Гърция, САЩ, Канада и др., прилагат, дори имат интерактивни карти на обектите със зони без опаковки, стикери на витрините на магазините и т.н.
Подробна информация можете да прочетете в труда на SEAS AT RISK, озаглавен „Най-добри практики за намаляване на употребата и постепенно елиминиране на пластмасите за еднократна употреба в Европа“ и в подкаст епизод на „Ние, потребителите“, посветен на тази тема.
Според БАБХ използването на клиентски съдове е в нарушение на действащото законодателство за безопасност на храните, съществено повишава риска от замърсяване на храните и разнасяне на зарази. Същевременно от там не дават ясен отговор на въпроса може ли да се очаква промяна в изискванията за хигиена и безопасност на храните с цел използване на кутии за многократна употреба.
Остава въпросът как ще намалим употребата на вредната за околната среда пластмаса, като сме задължени да ползваме еднократните пластмасови кутии, пък макар и срещу заплащане? И докато очакваме отговора, поскъпването на пластмасовите кутийки за храна ще продължи с по 5 стотинки до 2027 г., когато те ще струват най-малко 40 стотинки за брой.
