Казвам се Лена и искам да разкажа историята на живота си .
Мнозина ще ме съдят, някои ще ме съжаляват, но аз просто искам да бъда честен със себе си. Да, аз съм тази „друга жена“, която изгражда връзка с женен мъж. Това не е извинение, а опит да обясня как стигнах дотук.
Запознахме се случайно. Беше очарователен, уверен, с онзи блясък в очите, който кара сърцето ти да бие по-бързо. Тогава не знаех, че е женен. Когато истината се разкри, аз вече бях дълбоко погълната от тази връзка, обичах го и не можех да си представя живота без него. Той обясни всичко, сякаш бракът му отдавна се е превърнал във формалност, че те живеят „в името на децата“ и „в името на външното благополучие“. Той се кълнеше, че аз съм чистият въздух, който липсваше в живота му. И аз го повярвах. Или може би исках да повярвам на всички красиви лъжи, които ми наговори, но дали са лъжи?
В началото бях сигурна, че всичко е временно, че някой ден той ще реши и ще направи избор. Но с времето разбрах, че този избор най-вероятно никога няма да е в моя полза. И въпреки това останах. За какво? Защото въпреки болката се чувствах обичана и нужна. Той ми даде това, което ми липсваше преди – грижа, внимание, подкрепа. Никога обаче не беше с мен на празниците, именно тогава усещам празнота.
Знам, че ролята ми е удобна за него: без задължения, без скандали. Но това не е само негов избор, но и мой. Държа на тези редки моменти на щастие, на илюзията, че означавам нещо за него. Може да звучи патетично, но за мен тази връзка е едновременно радост и страдание в една бутилка.
Понякога се чудя: защо правя това? Може би това е страхът да останеш сам? Може би просто съм привързан към човек, който никога няма да бъде напълно мой? Или се надявам един ден всичко да се промени? Разбирам, че за жена му съм враг. Сигурно щях да се мразя, ако бях на нейно място. Но живея в собствения си пашкул от илюзии, надявайки се на малки лъчи светлина. И аз искам дете.. искам той да е бащата на моето дете. Не поглеждам други мъже, колеги имаха открити симпатии към мен, познати на семейството също, но не давам поводи. Не мога да почна друга връзка, или не искам, объркано ми е.
Може би някой ден ще намеря сили да си тръгна. Но засега оставам, въпреки всичко. Защото го обичам. А любовта, както се оказва, не винаги е щастлива. Все си мечтая да бъда законната жена до него, да излиза с мен на повече места, не само по хотели и по почивки – не ми е до парите му, искам него – само за себе си и за нашето семейство. Дори не мога да си помисля, че има и друга, освен мен и жена му..плаша се.
Автор: Лена
