България заема предпоследно място в индекса за иновации на Европейския съюз. Под нас е Румъния, а лидер е Дания. Страната ни е в групата на най-бавно нарастващите страни. Екипът ни провери какви са премеждията пред бизнеса и каква е ролята на държавата, за да се развиват повече иновативни проекти?
Когато говорим за иновации България е силна в защитата на интелектуалната собственост и развитието на еко технологии. Страната ни изостава заради ниския процент население, което учи през целия живот и ограничената правителствена подкрепа за РнД – научно-развойната дейност.
Нов български продукт за изолация – ще постигне ли зелените цели на Европа, пишат колегите от пловдив24.бг.
„Държавата в моя бизнес я няма, аз нямам такова подпомагане. Със сигурност щеше да ми бъде полезно, особено в първите години на развитие. Но ето ме справила съм се без нея, но се надявам това да се промени, защото много добри идеи умират. Нямат финансиране и не могат да стигнат доникъде“, посочи пред БНТ Деница Даверова, технологичен стартъп основател, член на БЕСКО.
„България е една от последните държави, най-вероятно която няма никакъв механизъм, по който да насърчава научно-развойната дейност. При нас държавните служители не плащат осигуровки, но хората в компаниите, които създават иновациите и правят важните продукти и дърпат напред държавата ни, те нямат подобни насърчения“, каза Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация БЕСКО.
Други фактори са слабата дигитализация в публичната администрация и все така убягващото ни членство в еврозоната.
„Фактор, който допринася за това, е възприятието за корупция. Имаме да работим върху нашия имидж, една стъпка би било приемането на еврото“, коментира Николай Георгиев, мениджър „Оценки и консултантски услуги“ в компания за инвестиционно управление.
„Важно е и бизнесът, и хората да не ходим на живо при институциите, ако щете, темата за електронната идентичност. Всичко друго, което го чуваме от 5 или 10 години, не просто е важно, но то трябва да стане и спешно“, добави Добромир Иванов.
България вече е страна с високи доходи според класация на Световната банка
В Министерството на иновациите са наясно с тези проблеми. И обясниха пред БНТ, че за комерсиализация на научно-развойната дейност са заделени над 2 млрд. лв. по Програмата за наука и бизнес. Други 3 млрд. лв. по Програмата за конкурентоспособност са на разположение на малкия и среден бизнес. Компаниите вече са кандидатствали за 420 млн. лв. за внедряване на иновации в предприятията си.
Освен подобрено финансиране за научно-развойна дейност, е нужно и повече СТЕМ образование. Това означава учениците да трупат знания и умения в сферите наука, технологии, инженерство и математика и да има кооперация между бизнес и университети.
