Само две държави от Източна Европа, присъединили се към еврозоната – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.), имаха правно обвързващи споразумения за валутен борд. Нито една от страните не промени валутния си курс, след като еврото послужи като валутна котва, показва анализ на Фискалния съвет.
Естония фиксира кроната спрямо еврото (чрез германската марка) от 1999 г. нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични. Литва промени котвата на борда си от щатския долар към еврото през 2002 г. и запази валутния курс непроменен по време на ERM II и приемането на еврото.
Дисциплината на валутния борд в Естония и Литва остава напълно запазена по време на прехода към еврото; не бяха използвани никакви механизми /девалвации или ревалвации/ за изпълнение на критерия от Маастрихт за валутен курс.
Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, но не и задължителен валутен борд. Словения, Словакия и Хърватия бяха здраво обвързани с еврото преди присъединяването си, но нито една от тях не въведе това обвързване в правно обвързваща рамка на валутния борд.
Правната рамка на ЕС по отношение на обменния курс при въвеждане на еврото се съдържа в Договора за функционирането на Европейския съюз. Както и в другите държави членки, съгласно чл. 140, параграф 3 от ДФЕС следва, че Съветът фиксира курса само по предложения курс на ЕК и ЕЦБ. Този предложен курс следва да е посочен в конвергентния доклад на 4 юни и следва да отговаря на равновесния курс по ERM II, който за България е 1,95583.
Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години винаги е стъпвал на две котви. Първата е неизменното поддържане на валутния борд, както и на курса 1.95583 лева за евро. Втората котва е, че бордът завършва с въвеждането на еврото при същия курс, поради факта, че самият борд гарантира стабилността на обменния курс между лев и евро, пише pariteni.бг.
