Паника настъпи в България, след като излязоха конвергентните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за 2024 г., в които се оценява напредъкът относно присъединяването към еврозоната на шест държави, включително България.
България отговаря на три от Маастрихските критерии за присъединяване към еврозоната, но все още не изпълнява целите за устойчивост на цените, се посочва в доклада на Европейската комисия, представен днес.
По-рано през деня брюкселското издание Politico, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Европейската централна банка ще уведоми България, че страната ни още не е готова да се присъедини към еврозоната и да приеме единната валута от 1 януари 2025 г.
Има ли заплаха за България? Каква е истината за еврозоната? Отговор на тези въпроси даде гуверньорът на БНБ Димитър Радев в специално интервю за БТА.
В сравнение с останалите оценявани страни България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство в еврозоната. С изключение на ценовия критерий ние отговаряме на всички номинални критерии, както и на изискването за правна конвергенция, съобщи Радев.
Господин Радев, има ли нещо в представения днес доклад на ЕЦБ, което Ви изненада?
– Не. Подготовката на доклада е интерактивен процес, в който ние участвахме.
Как според Вас докладът оценява готовността на България за членство в еврозоната?
– В сравнение с останалите оценявани страни България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство в еврозоната. С изключение на ценовия критерий ние отговаряме на всички номинални критерии, както и на изискването за правна конвергенция.
Какво трябва да се направи, за да изпълним ценовия критерий?
– Необходимо е да овладеем устойчиво фискалната експанзия, тъй като тя действа про-инфлационно. В контекста на 2024 г. това означава намаляване на бюджетния дефицит с около 1% от БВП.
Кога според Вас бихме могли да отговорим на инфлационния критерий и съответно кога е възможно да се подаде искане за извънреден конвергентен доклад?
– При равни други условия, до края на настоящата година.
Удовлетворен ли сте, че докладът отчита ролята на БНБ по отношение на увеличението на минималните резерви за банковата ни система, както и всички ефекти от тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ?
– БНБ прави това, което трябва да бъде направено при конкретните условия. Общата ни оценка за режима на близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ от неговото въвеждане през 2020 г. досега е еднозначно положителна и се потвърждава от постигнатите резултати в банковия сектор.
В доклада изрично са коментирани и законодателните промени относно правната конвергенция, Законът за БНБ, промените в Конституцията. Сгрешиха ли депутатите, вкарвайки в списъка за потенциални служебни премиери управителят и подуправителите на БНБ?
– Оценката в доклада е, че при направените интерпретации на посочените промени ние изпълняваме изискването за правна конвергенция. Тези интерпретации съвпадат с моята публична позиция, че при съгласие от страна на управителя или съответно подуправител да заемат поста на служебен премиер, те трябва да напуснат заеманата от тях позиция в БНБ.
Необходимо е това да бъде експлицитно уредено в Закона за БНБ, за което вече сме предприели стъпки.
Остава ли възможен сценарий присъединяване към еврозоната през 2025 г.?
– Да, при едно условие: проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие.
