Думите могат да наранят повече от действията. Особено в близки взаимоотношения. Има една фраза, която партньорите често казват почти небрежно – сякаш от раздразнение, сякаш „просто в разгара на момента“. Но именно това, според психолозите, може да подкопае взаимоотношенията отвътре, подобно на капка, която износва камък.
Защо не можеш да бъдеш като него/нея?
Тази формулировка е много коварна. Но, трябва да признаете, ние го използваме често със или без причина. Психолозите, специализирани в проблемите на взаимоотношенията, са сигурни, че зад много неща не стои просто недоразумение, а езикът, на който изразяваме това недоразумение. Тази формулировка е много коварна. Но, трябва да признаете, ние го използваме често със или без причина.
Би изглеждало като невинно сравнение. Но ако вместо местоимение вмъкнете име – бивш, приятел, колега или дори вашето собствено „аз от миналото“ – и партньорът ви чува не забележка, а изречение: „Ти си непълноценен. Някой друг можеше да се справи по-добре.“
В началото само се драска. Тогава боли. И тогава човек започва да се съмнява в себе си, в любовта, в бъдещето на тази връзка. Самочувствието пада, раждат се комплекси, тревожността се настанява в мислите: „Не съм достатъчно добър/добра“, „Той би предпочел някой друг“, „Тя вече не ми вярва“.
Защо казваме това?
Проблемът не е в самата фраза. Тя е просто симптом. Истинската причина се крие по-дълбоко – в страха да се говори открито за собствените нужди . Вместо да водим честен диалог за чувствата, ние се крием зад сравнения, упреци и пасивна агресия. Това се потвърждава от изследвания: хората, които се чувстват несигурни във връзка или се страхуват от негативна реакция от партньора си, са по-склонни да потискат емоциите си и да ги изразяват по изкривен начин.
Вместо да каже: „Тъжно ми е, когато се дистанцираш“, жената казва:
„Защо не можеш да бъдеш като съпруга на Анна? Поне той планира нещо!“
Това поведение не е знак, че партньорът иска да бъде с някой друг. Това е отчаян опит да се спечели внимание, признание, интимност – без риск от отхвърляне. Но иронията е, че именно тези сравнения създават още по-голяма дистанция.
Какво може да се каже вместо това?
Пътят към здравословен диалог е езикът на „Аз-посланията “, които изразяват чувства, а не обвинения. Ето как може да звучи алтернативата:
„Важно е за мен да можем да обсъждаме трудностите, без да викаме. Трудно ми е, когато тонът на общуването стане агресивен.“
„Чувствам се несигурна, когато често отменяш плановете ни. Бих искала повече стабилност и разбирателство.“
„Понякога имам чувството, че се отдалечаваме. Това ме плаши и искам да намеря начин да се сближим.“
Този подход не поставя партньора ви в защитна позиция. Напротив, то насърчава сътрудничество, взаимен растеж и честност.
Как да изградим пространство, където можем да говорим честно?
Основата е емоционалната сигурност . Колкото по-уверени сме, че ще бъдем чути без осъждане, толкова по-лесно е да бъдем уязвими. Това е основата на интимността.
Психолозите препоръчват:
говорете си по-често за чувствата;
не трупайте оплаквания – изяснявайте ги навреме и деликатно;
използвайте „Аз-послания“, а не упреци;
практикувайте активно слушане: не прекъсвайте, не спорете, а се опитайте да разберете;
Избягвайте обезценяването: Дори емоциите да изглеждат „неважни“, те са важни за човека, който ги изпитва.
Любовта не е състезание. Това е съюз. И най-опасното в него не е предателството или кризата, а думите, които казваме в моменти на слабост. Те са тези, които могат или да разрушат моста между хората, или да го укрепят.