Това не е параноя – мозъкът ти е програмиран да вижда лица дори там, където няма такива.
Учени от Университета в Торонто го наричат парейдолия: феномен, при който 98% от хората несъзнателно разпознават човешки черти в произволни форми. Но защо тези „лица“ изглеждат зловещи в тъмното и как можем да различим игра на ума от психично разстройство?
Невроучените са открили, че фузиформният гирус, област в мозъка, която се активира дори от неясни очертания, е отговорна за разпознаването на лица.
В тъмното, когато зрението не получава ясни сигнали, мозъкът преминава в режим на „сляпа хиперактивност“.
Проучване в Journal of Neuroscience установи, че при условия на слаба светлина, фузиформният гирус работи със 70% по-усилено, за да запълни липсващите детайли.
Това е еволюционен механизъм: нашите предци са оцелели, като са забелязвали хищници в тъмното, дори и да са били изгубени в илюзии.
Но защо някои хора виждат демонични лица, докато други виждат неутрални образи?
Отговорът се крие в нивото на тревожност. При хора с повишен кортизол, мозъкът е по-склонен да проектира заплашителни лица.
Експеримент с VR очила, симулиращи тъмнина, доказа, че участниците с тревожни разстройства са 5 пъти по-склонни да опишат „лицата“ като зли или свръхестествени.
Тяхната амигдала, която е отговорна за страха, подсилваше негативното тълкуване.
Най-тревожният аспект са нощните халюцинации след събуждане.
Ако се събудите през нощта и видите фигура до леглото си, това може да е сънна парализа.
Мозъкът, заседнал между фазите на сън и будност, проектира кошмарите в реалност.
Проучване на Университета на Пенсилвания установи, че 30% от хората са преживели това поне веднъж, но са мълчали от страх да не полудеят.
Как да различим нормата от патологията? Проведете светлинен тест.
Включете лампата: ако „лицето“ изчезне или се превърне в шарка, това е парейдолия.
Ако изображението продължава повече от 10 секунди, трябва да се консултирате с лекар.
Оксфордският психиатър Джорджина Нютън предупреждава, че персистиращите халюцинации могат да бъдат ранен симптом на болестта на Паркинсон или шизофрения.
За да намалите тревожността, препрограмирайте мозъка си. Когато гледате „лицето“ в тъмното, представете си, че е облак или абстрактна картина.
Проучване в Кеймбридж установи, че тази практика намалява активността на амигдалата с 20% в рамките на две седмици.
Но най-важното е да приемете своята „суперсила“. Да виждаш лица в хаос е дар, който е спасявал животи в продължение на хилядолетия.
Мозъкът ти не е луд – той е твърде буден. Научете се да му благодарите за грижите му и кошмарите ще се превърнат в интересни загадки.
Тъмнината не е враг, а платно за вашето въображение. Спри да се страхуваш от сенките и ще откриеш, че дори в тъмнината има място за игра, а не за ужас.
