Дори най-уверените хора издават езика на тялото си, когато лъжат.
Тялото ни реагира на стрес с неволни движения, които са трудни за контролиране.
Първият признак са „затворените“ пози: кръстосани ръце, крака, тяло, наклонено назад. Това е подсъзнателен опит за създаване на бариера.
Лъжецът може да докосне врата си, да оправи яката си или да дърпа ухото си – по този начин той облекчава напрежението.
Гледката също се променя. Противно на митовете, някои лъжци умишлено осъществяват зрителен контакт, за да изглеждат честни.
Но неестественият им „поглед“ ги издава: клепачите им мигат по-рядко или, обратно, по-често.
Друг маркер е променливият поглед. Човек подсъзнателно търси път за бягство, затова поглежда към вратата или прозореца.
Речта на лъжеца често е пълна с подробности. Той добавя ненужни подробности, за да убеди: „Бях в магазина в 18:03 ч., купих хляб, после срещнах съсед…“. Истинските истории са лаконични.
Друг знак са паузите преди отговорите. Отнема време на мозъка да измисли правдоподобна история. Но бъдете внимателни: някои хора просто бавно формулират мисли.
Ръцете са основният „предател“. Покриването на устата, докосването на носа, триенето на клепачите са все признаци на дискомфорт. Лъжецът може несъзнателно да скрие дланите си или да стисне юмруци.
Краката също издават: ако събеседникът насочи краката си към изхода, той иска да избяга от разговора.
Но не бързайте да обвинявате. Анализирайте съвкупността от характеристики. Например, човек докосва носа си (стрес) + говори монотонно (запомнен текст) + се мести от крак на крак (тревожност). Едва тогава човек може да заподозре лъжа.
И не забравяйте: дори професионалистите правят грешки. Използвайте това знание, за да задавате уточняващи въпроси, вместо да съдите.
