Битката за минималната заплата: Любослав Костев за „служебната победа“ на бизнеса и бюджетните капани

В разгара на дебатите около приемането на държавния бюджет, социалното напрежение в България достига нови висоти. В ефира на предаването „Лице в лице“, главният икономист на КНСБ Любослав Костев направи остър и задълбочен коментар относно последните законодателни промени и икономическата рамка на страната. Според него, ситуацията в момента прилича на „мач без съдия“, в който работниците са оставени в неравностойна битка срещу едрия капитал.

Механизмът за минималната заплата: Краят на една сигурност?

Основният акцент в разговора бе премахването на автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Досега този механизъм даваше известна предвидимост, но според Костев, вчерашната комисия е „отнела и последното оръжие“ на синдикатите. Силната метафора за бизнеса с „базука“ и работниците с „прашка“ илюстрира дълбокото разделение и липсата на държавен арбитраж в социалния диалог.

Костев подчерта, че прехвърлянето на топката към социалните партньори без ясен законов механизъм обрича преговорите на неуспех. Той е категоричен, че без защитната рамка на закона, синдикатите едва ли ще успеят да договорят ръст, по-голям от символичните 10-20 лева, което е далеч от нуждите на работещите българи.

Продуктивност срещу социална справедливост

На честите критики от страна на икономисти и работодатели, че ръстът на МРЗ е изкуствен и не съответства на производителността на труда, Костев отговори със суха статистика. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че за последните три години, в които се прилага механизмът:

• Коефициентът на заетост расте, вместо да спада.
• Безработицата намалява до естествените си норми.
• Недекларираната заетост се свива, въпреки негативните демографски тенденции.

Тези аргументи според КНСБ доказват, че икономиката има капацитет за по-високи възнаграждения. Освен икономически, съществуват и морални ангажименти, свързани с европейската директива за адекватни минимални работни заплати, която България трябва да транспонира изцяло.

Бюджетният дефицит: Реалност или счетоводна игра?

Един от най-спорните въпроси в новия бюджет е планираният дефицит. Любослав Костев изрази сериозни съмнения относно официалните прогнози, наричайки ги „пренапрегнати“. Според него реалният дефицит в края на годината ще бъде между 3,5% и 3,8%, а не по-висок, каквито са опасенията на финансовото министерство.

Костев разкритикува факта, че реформите започват от „джоба на работещите“. Той изрази недоумение защо фундаментални промени в Кодекса на труда се правят през преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета – практика, която заобикаля широкия обществен дебат и становищата на заинтересованите страни.

Административни реформи „на калпак“

Друга болна тема е планираното 10-процентно съкращение в държавната администрация. КНСБ не се противопоставя на оптимизацията, но критикува механичния подход. Според Костев, указанията за рязане на 10% навсякъде са грешни. На някои места е необходимо съкращаване на 20%, докато в други ведомства, като приходните агенции, има крещяща нужда от нови кадри, за да се гарантира събираемостта на данъците.

Парадоксът на българските цени

В края на анализа си, икономистът се спря на покупателната способност и цените на стоките от първа необходимост. Данните на КНСБ за „малката кошница“ са тревожни:

• Разликите между цените на едро и дребно варират от 30% до 130%.
• Българското сирене се продава на цени, равни на 125% от средноевропейските.
• Липсва прозрачност в ценообразуването, въпреки индикациите за картелни споразумения в някои сектори.

„На цени го докарахме, даже изпреварихме Европа, но на заплати сме много назад“, заключи Костев. Според него инициативите на властта за овладяване на цените до момента не дават видим позитивен ефект за домакинствата.

Заключение и изводи

Анализът на Любослав Костев чертае картина на икономика, в която балансът между труд и капитал е сериозно нарушен. Премахването на защитните механизми за минималните доходи в момент на висока инфлация и несигурност крие рискове от задълбочаване на неравенствата. Основният извод е, че държавата трябва да се върне в ролята си на „съдия“ и да гарантира, че бюджетните реформи няма да бъдат за сметка единствено на най-уязвимите работещи българи. Предстоящото гласуване в парламента ще бъде лакмус за това дали гласът на разума и социалния диалог ще надделеят над политическата конюнктура.