Парламентът гласува промени в Търговския регистър: Годишните финансови отчети с отделен път за обработка
Българският парламент направи първа стъпка към значителни промени в работата на Търговския регистър. Депутатите гласуваха на първо четене законопроект, целящ ускоряване на обработката на годишните финансови отчети (ГФО), които години наред създават затруднения за бизнеса и Агенцията по вписванията.
Народното събрание прие на първо четене законопроект, предвиждащ годишните финансови отчети (ГФО) да се обработват в самостоятелен поток в Търговския регистър. Предложението е внесено от Янка Тянкова и други народни представители от коалиция „Прогресивна България“ (ПБ), които аргументират, че мярката ще въведе ясна хронология на индивидуалните партиди и ще осигури логична последователност на режима. Това се очаква да донесе съществени практически ползи за Агенцията по вписванията, позволявайки ѝ да поддържа отделен процес за заявленията, свързани с ГФО, без прекъсване при съдебни производства.
Председателят на правната комисия Янка Тянкова представи данни, според които до края на септември 2026 г. броят на неразгледаните заявления за обявяване на годишни финансови отчети може да достигне между 900 000 и 1 000 000. Според нея законодателните промени целят да преодолеят тези затруднения в оперативната дейност на Агенцията по вписванията.
Освен разделянето на потоците, законодателните промени предвиждат и мерки за укрепване на капацитета на Агенцията по вписванията. През следващите две години изпълнителният директор ще има правото да назначава до 30 допълнителни експерти на срочни едногодишни трудови договори, извън утвърдената щатна численост. Проектът също така прецизира и разпоредби от закона за въвеждане на еврото.
Даниела Кършева от „Прогресивна България“ подчерта, че затрудненията в Търговския регистър и конкретно при вписванията не са новост. По думите ѝ, макар законопроектът да не е закъснял от гледна точка на ПБ, самата мярка е закъсняла по принцип, тъй като проблемът с обработката на ГФО датира от дълги години. Това според нея е доказателство за липса на адекватен анализ или пренебрегване на изводите от такъв, което е довело до отсъствие на навременни управленски решения и законодателни промени. Тя изрази надежда, че привличането на допълнителен човешки ресурс, макар и временно, ще спомогне за обработването на залежалите заявления, тъй като щатната бройка на длъжностните лица не е променяна от години, докато в регистъра се въвеждат все повече нови функционалности.
Николета Тодорова не сподели опасенията относно разделянето на потоците, напротив, тя подчерта, че забавянето на ГФО от 2019 г. нанася щети както на бизнеса, така и на адвокатите. Според нея предложените мерки са отдавна необходими и решават натрупани проблеми, които едва сега стават очевидни. Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ също отбеляза, че в миналото ГФО никога не са били разглеждани самостоятелно. Настоящият проблем е ескалирал заради приетия закон за въвеждане на еврото, който изисква изпълнението на определени условия и води до забавяне на вписванията. Стоев определи промените като разумни, предвид сложната ситуация, но уточни, че този проблем е еднократен, тъй като от 2026 г. заявленията за ГФО ще се обявяват автоматично. Той обаче повдигна въпроси относно мотивацията за кандидатстване за тези 30 временни щатни бройки, както и липсата на визия за бъдещото използване на обучените хора след изтичане на договорите им.
Божидар Божанов от „Демократична България“ изрази съмнения относно ефективността на законопроекта за постигане на целите му. Той предупреди, че разделянето на „двете опашки“ може да доведе до продължително невписване на заявленията за учредителни актове, тъй като между 10 и 15 процента от ГФО са свързани и „издърпват“ други актове. Депутатът изрази надежда, че проблемът ще бъде окончателно решен с въвеждането на единна входна точка за финансови отчети, което се очаква да се случи от следващата година. Божанов отбеляза, че в момента се предлага норма, която да адресира текущ проблем със заварени случаи, но подобно решение може да породи нови затруднения в бъдеще.
Петър Петров от „Възраждане“ не сподели ентусиазма на вносителите, заявявайки, че натрупаният проблем с ГФО няма да бъде разрешен с тези промени. Той настоя, че липсата на адекватни срокове за разглеждане е основен проблем, който изисква повече хора за обработка. Петров прогнозира, че след влизането в сила на законодателната промяна, актуалната информация от Агенцията по вписванията няма да покаже значително намаление на броя на разгледаните и публикувани ГФО. Според него мярката следва да бъде временна, например за период от две години. Александра Стеркова от „Демократична България“ изрази опасения, че предложените изменения реално ще създадат по-голям проблем. Тя посочи, че досега законът за Търговския регистър е предвиждал поне минимална възможност тези заявления да се разглеждат заедно със следващите подадени, докато сега се предвиждат „две опашки“ без определен срок за разглеждане на ГФО.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ насочи вниманието към отговорността на предишните служебни кабинети на Румен Радев и четиримата служебни министри на правосъдието, които според него са имали възможност да сформират работни групи и да адресират проблемите. Той подчерта, че „Прогресивна България“ също носи част от вината за забавянията.
В обобщение, гласуваните на първо четене промени в Търговския регистър представляват опит за справяне с дългогодишния проблем с обработката на годишните финансови отчети. Макар да има подкрепа от част от парламента, други депутати изразяват сериозни опасения относно ефективността на мерките и потенциалните им странични ефекти върху другите процеси по вписване. Предстои второ четене, където детайлите и възможните корекции ще бъдат обсъдени отново.
