България пред процедура за свръхдефицит: ЕК предупреждава за фискални рискове през 2025 г.

СОФИЯ – Европейската комисия (ЕК) е готова да предприеме решителни стъпки към задействане на процедура по свръхдефицит за България през 2025 г. Това стана ясно от изявление на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев по време на парламентарен контрол. Ситуацията поставя страната ни пред сериозни предизвикателства по отношение на фискалната стабилност и критериите за членство в Еврозоната.

Липсата на дългосрочни мерки – основен генератор на дефицита

Според финансовото министерство, текущото състояние на публичните финанси е резултат от липсата на устойчиви политики в миналото. Министърът подчерта, че досегашните опити за ограничаване на дефицита до 3% са били еднократни и недостатъчни. За да се постигне дългосрочна стабилност, са необходими структурни реформи, които да оказват влияние върху бюджета в продължение на няколко последователни години.

Разминаване в прогнозите: Дефицитът може да достигне 4,3%

След проведени срещи с мисията на ЕК, стана ясно, че Брюксел следи изключително внимателно траекторията на нетните разходи на страната ни. Прогнозите на Комисията са по-песимистични от тези на българското правителство:

• Прогноза за 2026 г.: Дефицит от 4,1% от БВП.
• Прогноза за 2027 г.: Дефицит от 4,3% от БВП.

Министърът обясни, че това разминаване се дължи отчасти на факта, че служебното правителство не е подало навреме доклада за състоянието на публичните финанси за 2026 г., оставяйки ЕК да работи с частични данни. В момента докладът е готов и предстои да бъде разгледан от Икономическия и финансов комитет и Съвета ЕКОФИН.

Структурен дисбаланс: Къде отиват парите на данъкоплатците?

Един от най-тревожните аспекти на българския бюджет е неговата структура. Министърът посочи, че разходната част е силно изкривена в полза на текущото потребление за сметка на инвестициите:

„Около 76 на сто са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи. Тази структура не е добра за дългосрочното развитие на икономиката.“

Европейската комисия вече е поставила категорично условие: нетните разходи трябва да бъдат намалявани с 0,5% от БВП годишно. Това ще изисква от следващите правителства да направят труден избор между социалните ангажименти и фискалната дисциплина.

Следващи стъпки пред правителството

Процесът по влизане в процедура по свръхдефицит преминава през няколко етапа. След становището на Икономическия и финансов комитет, окончателното решение ще бъде взето от Съвета на Европейския съюз. Междувременно правителството има амбицията да внесе проекта на Бюджет 2026 до края на юни 2025 г., като в него трябва да бъдат заложени конкретните препоръки на Брюксел.

Заключение

България се намира в критичен момент за своите публични финанси. Рискът от официално обявяване на свръхдефицит е реален и изисква незабавни политически действия. Основните изводи от текущата ситуация са:

• Необходимост от реформи: Еднократните мерки за кърпене на бюджета вече не са ефективни; нужни са дългосрочни структурни промени.
• Фискална дисциплина: ЕК изисква намаляване на нетните разходи с 0,5% от БВП, за да се овладее тенденцията на нарастващ дефицит.
• Пренасочване на ресурси: Текущият модел, при който 76% от бюджета отиват за заплати и пенсии, ограничава възможностите за ключови инвестиции.
• Пътят към Еврозоната: Преминаването през процедура по свръхдефицит може сериозно да забави амбициите на страната за приемане на единната европейска валута.

Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за това дали България ще успее да стабилизира финансовата си траектория или ще влезе в режим на засилен мониторинг от страна на европейските институции.