Край на „делата шамари“: Как новите промени в закона ще защитят свободата на словото в България

Министерският съвет на Република България направи решителна крачка към защитата на демократичните ценности и свободата на изразяване. С приемането на нов законопроект за изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), държавата въвежда строги механизми срещу т.нар. „дела шамари“ (SLAPP – Strategic Lawsuits Against Public Participation). Тези дела се използват като инструмент за цензура и икономически натиск върху журналисти, правозащитници и обществено активни граждани.

Какво представляват „делата шамари“ и защо са опасни?

„Делата шамари“ са правни искове, които нямат за цел реално възмездие за накърнени права, а целят да сплашат, изтощят финансово и в крайна сметка да накарат ответника да замълчи. Журналистическата общност у нас отдавна сигнализира за зачестяването на тези практики, които се превръщат в отчетлива форма на намеса в обществения дебат.

Ключови промени в Гражданския процесуален кодекс

С новия законопроект се създава изцяло нова глава в ГПК, наречена „Производство поради публично участие от ответника“. В нея са заложени няколко фундаментални защитни механизма:

1. Бързо прекратяване на неоснователни искове

Един от най-важните елементи е възможността съдът да прекратява производствата на изключително ранен етап. Ако се установи, че искът е фактически неоснователен и е заведен единствено заради публичното участие на ответника – било то журналистическо разследване, изразено мнение или становище – съдът ще може да се произнесе с решение по същество в кратки срокове.

2. Подкрепа от професионални и синдикални организации

Законопроектът въвежда иновативен подход за защита. Обществените фигури, обект на атака, ще могат да разчитат на подкрепа от своите професионални или синдикални организации. Тези структури, макар и да не са страна в процеса, ще имат законовото право да представят доказателства в полза на ответника, укрепвайки неговата позиция в съда.

Защита срещу финансовия натиск: Край на неоснователните запори

Често при делата от типа SLAPP се използва т.нар. „обезпечение на иска“ – масирано запориране на имущество и сметки, което парализира икономическата дейност на медиите или физическите лица. Новите текстове предвиждат сериозни ограничения в това отношение.

• Строги критерии: Обезпечение ще се допуска само при наличието на изключително сериозни доказателства.
• Вероятна основателност: Ищецът трябва да докаже в голяма степен, че неговият иск е основателен, преди да поиска запор.
• Край на финансовия произвол: Вече няма да е достатъчно икономически по-силната страна просто да внесе гаранция, за да блокира сметките на една медия.

Публичност и санкции за „агресивните“ ищци

За да се пресече желанието за водене на подобни дела, законът въвежда механизъм за публичност. Всички влезли в сила решения по дела, определени като „шамари“, ще бъдат публикувани на интернет страницата на съда заедно с данни за ищеца. В окончателното си решение съдът изрично ще посочва, че делото е било заведено заради общественото участие на ответника, което е своеобразно морално и юридическо клеймо за злоупотребилия с правото.

Надхвърляне на европейските изисквания

Интересен факт е, че българският законопроект надхвърля минималните изисквания на Европейската директива. Докато тя се фокусира основно върху дела с международен характер, българската юрисдикция разширява защитата и върху вътрешните дела. Това означава, че защитата ще действа дори когато ищецът и ответникът са в рамките на България – ситуация, която е най-често срещана в практиката.

Други актуални теми: Случаят „Баба Арина“ и съдебната реформа

Освен промените в ГПК, Министерството на правосъдието обяви и резултати от проверките по казуса с нотариусите, изповядвали сделки, свързани с имотни измами (случаят „Баба Арина“). Установени са сериозни нарушения, включително:

• Неспазване на процедури при нотариално изповядване.
• Сделки с обекти, които не подлежат на прехвърляне.
• Липса на удостоверяване на самоличността на участниците.

Министърът подчерта, че ще бъде безкомпромисен и се подготвят нови предложения за санкции и дисциплинарни производства срещу нарушителите.

Бъдещето на Висшия съдебен съвет (ВСС)

В контекста на съдебната реформа бе поставен и въпросът за отчетността на ВСС. Според министъра, основен приоритет е изборът на нов състав чрез максимално публична и прозрачна процедура. Обсъжда се и възможността за отзоваване на членове на ВСС при неизпълнение на техните функции, като се подчертава, че статутът на несменяемост трябва да важи за магистратите, но не и да служи за параван при административни нарушения в съвета.

Приемането на този законопроект е ясен сигнал, че България се стреми да укрепи плурализма и свободния обмен на идеи. Чрез въвеждането на ефективна процесуална защита се очаква не само да намалее натовареността на съдилищата с излишни дела, но и да се създаде сигурна среда за журналистите и обществениците. Демократичното общество зависи от смелостта да се изрича истината, а законът вече е тук, за да гарантира, че тази смелост няма да бъде наказвана.