Напрегнат дебат в парламента: Почасов трудов стаж, тол такси и бюджетни приоритети за 2026 г.
Пленарната зала на Народното събрание стана арена на ожесточен дебат по второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. В центъра на дискусиите бяха значими промени в Кодекса на труда, касаещи изчисляването на трудовия стаж на почасова база, както и предвиденото увеличение на тол таксите. Депутатите обсъдиха редица спорни моменти, които предизвикаха остри реакции и разногласия по ключови финансови и социални въпроси.
Промени в изчисляването на трудовия стаж: Нови правила и противоречия
Един от централните акценти в парламентарния дебат беше предложената промяна в Кодекса на труда, която въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж. Според обсъжданите текстове, за един ден трудов стаж ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. При непълно работно време, трудовият стаж ще се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време.
Една година трудов стаж ще се зачита, когато са зачетени 12 месеца. В случаите, когато работник или служител работи по повече от едно трудово правоотношение, трудовият стаж ще се изчислява за всяко от тях поотделно.
По предложение на Асен Василев от „Продължаваме промяната“, бюджетната комисия одобри измененията в Кодекса на труда да влязат в сила от началото на следващата година, а не както бе предвидено първоначално – до 1 септември тази година. Дотогава трудовият стаж и съответните права ще се определят по досегашния ред.
Остри критики и защитни тези
По време на дебата в пленарната зала, Асен Василев определи предложението на управляващите за почасовото работно време, намаляването на трудовия стаж и на отпуска наполовина като „лоша новина“ и „недомислица“. Той изтъкна: „Ако един човек на пълен работен ден отсъства от работа за един час, този ден не му се признава. Ако един ден не се признае, месецът не се признава, ако месецът не се признае, годината не се признава, това е записано в текущия закон.“ Василев посъветва нормата да бъде отхвърлена, консултирана с бизнеса и прецизирана. Като лоша новина той определи и запора на касовите наличности, заявявайки, че това е „мярка за тормоз, а не за събираемост.“
В отговор на Василев, Стефан Белчев от „Прогресивна България“ (ПБ) категорично заяви: „Категорично не съм съгласен с вас, няма как да разсъждаваме профански, че ако закъснеете или си тръгнете един час по-рано от работа, денят няма да ви се зачита за стаж.“ Председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, Константин Проданов (ПБ), добави, че голяма част от работещите между 4 и 7 часа са заети в сектори като хотелиерството, ресторантьорството, строителството и преработвателната промишленост, а не са хора в уязвимо положение. „Дали 4 плюс 4 е равно на 8 - това се урежда с наредба и, ако има някакъв казус, който възникне в резултат на прилагането на тази норма, той ще бъде изчистен там, за да не бъдат ощетени хората,“ обясни той.
Тол такси и енергийни помощи: Спорни финансови решения
Асен Василев също така отбеляза, че управляващите предвиждат в бюджета 24,6 млн. евро от повишени тол такси за всички, след което ще дадат 50 млн. евро на автомобилния бранш. „Не е ли по-лесно да не им вдигате тол таксите и да не им давате компенсация,“ попита депутатът. Той посочи още, че в проектобюджета липсва мярката за бизнеса за енергийни компенсации при висока цена на електроенергията, която е била част от удължителния закон и ще изтече с приемането на новия бюджет, оставяйки страната без лост при евентуална криза.
Константин Проданов коментира, че Василев „смесва нещата по отношение на помощта за транспортния сектор.“ Той обясни, че става въпрос за помощ, свързана с увеличената тол такса заради европейска директива, като предходните две правителства са поели ангажимент да я предоставят на превозвачите. Проданов подчерта, че тол таксата се плаща не само от българските, но и от международните превозвачи, което представлява „огромен приход.“ Относно енергийните помощи, той заяви, че има предвидена такава в удължителния закон, както и нотифицирана помощ за енергоемки предприятия, която е в готовност да бъде използвана при нужда.
Други спорни точки: От запори до бюджет за съдебна власт
Милен Трифонов (ПБ) не се съгласи с твърдението, че мярката за запора на касовите наличности няма да сработи, посочвайки, че „Тази мярка ще бъде насочена само към недобросъвестните платци.“
Георг Георгиев (ГЕРБ-СДС) акцентира върху „значителен регрес на средствата, които се отделят за дипломация, на фона на сложната външнополитическа ситуация.“ Той изтъкна, че за първи път на дипломатите ще им бъдат отнети средства, а спирането на ДМС за тях „не е спестяване на пари.“ По думите му, доходите на тези хора, чиято средна заплата и сега е „с три цифри,“ реално ще бъдат намалени с 20%. Георгиев добави, че на този фон бюджетната комисия е отказала малко повече от 6,178 млн. евро, които той е предложил за възнаграждения на персонал и консулски служители.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ заяви, че не могат да подкрепят проекта на бюджет в частта „съдебна власт.“ Според нея, се предлага увеличаване на бюджета на съдебната власт със 7,66% спрямо 2025 г., при прогнозно увеличение на БВП с 2,66%. „Да не би това да означава, че българските граждани получават по-добро правосъдие – това не е така,“ изтъкна Йорданова.
Парламентарният дебат по проектобюджета за 2026 г. ясно очерта дълбоките разделения между политическите сили по ключови въпроси, засягащи трудовото законодателство, данъчната политика и разпределението на публичните средства. Предстоят още дискусии, които ще определят окончателния облик на финансовата рамка на държавата за следващата година.
