Определянето на справедливи цени на храните: Методиката на управляващите изправена пред сериозни критики от бранша

Предложената от управляващите методика за определяне на т.нар. „справедлива стойност“ на основни хранителни продукти е обект на остри критики от страна на браншовите организации в хранителната индустрия. Те изразяват сериозни опасения относно нейната приложимост, икономическа и правна обоснованост, посочвайки редица принципни и технически недостатъци.

Становището на Национално представените браншови организации от хранителната индустрия, които са членове на Националния съвет по храните, е изготвено след подробен анализ и опити за практическо приложение на предложените формули и алгоритми. Според индустрията, създаването на подобен механизъм би могло да доведе до негативни последици не само за сектора, но и за цялостното функциониране на свободния пазар в България.

Ключови проблеми и рискове, очертани от бранша

Проблем с агрегираните данни и липсата на специфичност

Един от съществените проблеми е свързан с използването на агрегирани данни за широки продуктови категории при изчисляването на стойността на конкретни стоки. Данните за цените на едро, предоставяни от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, не отразяват пълното разнообразие от артикули, техните уникални характеристики, качество, марки и различни разфасовки. Вследствие на това, една осреднена цена за дадена категория може значително да се отклони от реалната икономическа стойност на даден конкретен продукт.

Ако все пак се пристъпи към прилагане на подобен подход, браншовите организации предлагат той да бъде ограничен до малък брой най-потребявани конкретни продукти. За тях следва да се използват анонимизирани реални доставни цени от производители и търговци, при стриктно гарантиране на търговската тайна.

Концепцията за „първа ценова линия“ и „котвен продукт“ – изкуствено изкривяване

Особено спорна е концепцията за „първа ценова линия“ и използването на т.нар. „котвен продукт“. Позиционирането на най-евтиния продукт, често собствена марка на търговската верига, като основа за сравнение, според бранша, изкуствено занижава референтната стойност за цялата продуктова категория. Този подход не отчита ключови разлики като качество, произход, иновации, устойчивост, специфични характеристики и добавена стойност.

В становището се предупреждава, че подобен механизъм може да стимулира изместването на асортимента към по-евтини продукти, да ограничи разнообразието на пазара и да обезкуражи инвестициите в качествени и иновативни български продукти. Затова се предлага „котвеният продукт“ да бъде дефиниран като най-потребяван или представителен продукт в съответната категория, а не като най-евтин.

Правни несъответствия и риск от намеса в ценообразуването

Сериозни въпроси се повдигат и относно съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. Според организациите, въвеждането на „коригиращ фактор“ и неговото използване за симулиране на доставна или заводска цена излиза извън делегираните правомощия, предоставени от закона. Още по-притеснително е предложението за 10-процентов диапазон на отклонение от изчислената „справедлива стойност“, над който да се предвижда наблюдение. Според вносителите на становището, това крие риск индикативната стойност фактически да се превърне в инструмент за пряка намеса в ценообразуването. Те настояват тези разпоредби да отпаднат изцяло.

Неясни критерии за референтни държави

Към начина на определяне на референтните държави в ЕС също са отправени сериозни забележки. Становището посочва, че липсват ясни критерии за това кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експериментални изчисления с различни групи държави показват разлики от над 10 процента, което създава предпоставка за субективен избор на референтни пазари. Организациите настояват държавите за сравнение да се определят според спецификата на конкретния продукт, включително дали съответният пазар е производител или зависи преимуществено от внос.

Потенциални последици за конкурентното право

Особено сериозно е предупреждението за потенциални последици от гледна точка на конкурентното право. Предвиденото ежедневно публикуване на цените на ниво конкретен артикул, в единен формат и срок, заедно с публикуването на медианни цени по категории, може да доведе до прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение. Освен това, съществува риск обявената от държавата „справедлива стойност“ да се превърне във „фокусна точка“ за цените, особено ако е по-висока от реално прилаганите цени. Така, вместо да постигне по-ниски цени, механизмът би могъл парадоксално да стимулира тяхното повишаване.

Контекст и участници

Становището е подписано от 15 национално представени браншови организации от хранителната индустрия, сред които членуващите в БСК: Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на свиневъдите в България.

В обобщение, браншовите организации категорично предупреждават, че в настоящия си вид проектът за методиката създава предпоставки за практически неприложим механизъм и крие значителни рискове за развитието на българската хранителна индустрия, за потребителите и за свободния пазар. Те призовават правителството да преразгледа предложените политики и да не допуска създаването на прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици за страната.