Парламентът финализира Бюджет 2026: Висок дефицит, замразена минимална и нов дълг предвижда държавната сметка
След продължителни дискусии и интензивно гласуване, Народното събрание прие окончателно държавния бюджет за 2026 г. Този ключов финансов документ очертава основните икономически рамки за страната, но не без да предизвика сериозни дебати и критики относно заложените параметри.
Държавната план-сметка за 2026 г. бе окончателно одобрена от Народното събрание след двудневни обсъждания и гласувания. Бюджетът предвижда дефицит от 5,7% от Брутния вътрешен продукт (БВП), фиксира минималната работна заплата на 620,20 евро и отваря възможност за поемане на нов дълг в размер до 10,1 млрд. евро.
Опозиционните партии остро критикуваха високия дефицит, както и липсата на средства в държавната сметка за значими каузи като изграждането на Националната детска болница, финансирането на общински проекти и подпомагането на строителството на храмове – църкви, манастири и джамии.
След приключване на заседанието, депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Теменужка Петкова призова „Прогресивна България“ (ПБ) да поднесе извинения на българските граждани за приетия бюджет за 2026 г., тъй като според нея „има за какво“. Тя определи финансовия закон като „скандален“, характеризиращ се с „изключително раздути разходи, рекорден дефицит и дълг от 10,1 млрд. евро, които правителството ще поеме до края на годината“.
В отговор на окончателното приемане на законопроекта, от коалиция „Продължаваме промяната“ заявиха намерението си да поискат от президента Илияна Йотова да наложи вето и да инициират подписка, тъй като считат някои от текстовете за противоконституционни.
Според Мартин Димитров от „Демократична България“, гласуването на бюджета е разкрило липсата на „пилот в самолета“.
Цончо Ганев от „Възраждане“ пък изрази мнението, че одобреният бюджет връща страната към периода на управление на ГЕРБ.
Въпреки критиките, вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, след повече от 12-часов дебат, призова за реалистичен подход и очаквания към бюджет 2026 г. Той подчерта, че основното достойнство на документа е, че разкрива натрупаните задължения и грешни управленски решения, като по този начин показва истинското състояние на публичните финанси.
От 1 януари догодина се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж чрез изменения в Кодекса на труда.
Одобрени са и промени, касаещи държавните служители и заетите в съдебната власт. От 1 август 2026 г. техните индивидуални основни месечни заплати и трудови възнаграждения ще се определят така, че след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и дължимия данък, те да не бъдат по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. От същата дата, 1 август, държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще внасят личните си осигурителни вноски при съотношение осигурител:осигурено лице от 80:20, като от 1 януари 2027 г. това съотношение ще стане 60:40.
За едно ненавършило пълнолетие дете сумата за приспадане от годишните данъчни основи е 3067,75 евро. За две деца – 6135,50 евро, а за три и повече – 9203,25 евро. При деца с увреждания, облекчението е 6135,50 евро.
Бюджетът предвижда и субсидия за лица, самоопределили се към определено вероизповедание, в размер на не по-малко от 7,7 евро. За сравнение, до момента тази сума беше 20 лв.
Сред другите решения на депутатите е закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Нейната дейност ще бъде прехвърлена към Държавна агенция „Архиви“.
Предвидено е и увеличение на акцизите за тютюна и тютюневите изделия. Изменения в Закона за хазарта уреждат, че дейността по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператори (т.е. компании или платформи, управляващи партньорски програми) може да се осъществява както от местни, така и от чуждестранни юридически и физически лица, включително еднолични търговци.
Народното събрание гласува също Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да има правомощия да определя конкретни общински проекти от Инвестиционната програма (включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет за 2025 г.), които не могат да бъдат финансирани по европейски програми при споделено управление, при спазване на определени условия.
Бяха одобрени и бюджетите на всички държавни ведомства, на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА), както и финансовите рамки на общините.
В крайна сметка, приемането на държавния бюджет за 2026 г. бележи важен етап във финансовото управление на страната, макар и обвит в сериозни политически спорове и опасения относно неговото изпълнение и дългосрочни последици за икономиката и обществото.
