Държавните служители пред голяма промяна: Ще плащат ли сами осигуровките си?

СОФИЯ – Мащабна реформа в начина, по който се формират доходите в публичния сектор, предлагат от политическата формация „Демократична България“. Основният акцент в предложението е държавните служители да започнат сами да покриват част от своите осигурителни вноски, вместо те да бъдат изцяло за сметка на държавния бюджет.

В момента около 550 хиляди души в България са заети в публичния сектор, но значителна част от тях не участват в осигурителната система с лични средства. Това включва служителите по Закона за държавния служител, както и работещите в силовите структури – МВР (полицаи и пожарникари), военнослужещите, служителите на НСО и ДАНС.

Графикът на промяната: От 2% до 40% за седем години

Идеята предвижда поетапно въвеждане на личните вноски, за да се избегне шоковото намаляване на разполагаемия доход на служителите. Според внесения проект, процесът ще започне още през 2026 г. и ще продължи до 2032 г., когато ще бъде достигнато стандартното съотношение 60 на 40.

Ето как изглежда планираната прогресия на личните осигуровки:

• 2026 г.: Служителите поемат 2% от осигуровките си;
• 2027 г.: Делът нараства на 5%;
• 2028 г.: Скок до 14%;
• 2029 г.: Вноската става 21%;
• 2030 г.: Достигане на 28%;
• 2031 г.: Ръст до 35%;
• 2032 г.: Пълно изравняване на 40%.

Гласът на администрацията: „Искаме компенсация, не намаление на доходите“

Служителите в администрацията посрещат новината със смесени чувства. Силвия Венкова, главен експерт в Националния статистически институт (НСИ) с 15-годишен стаж, споделя, че не е против принципа, но настоява за увеличение на брутните заплати.

„Не съм твърдо против, но искам компенсация за това, че ще се отнеме от дохода ни. Заплатите в администрацията са ниски и когато се удържи този процент, те ще паднат критично. При постоянно растящите цени, много хора няма да могат да си позволят основни неща за живот“, коментира Венкова.

Синдикатите също изразяват сериозни опасения. Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“, е категорична, че предложението е неприложимо в сегашния му вид.

Експертният поглед: Ефективност или просто „прехвърляне от единия джоб в другия“?

Икономистите виждат в това предложение възможност за оптимизация на държавния апарат. Адриан Николов посочва, че проектът е балансиран и може да подейства като естествен филтър за администрацията.

„Една от целите е тези, които са най-недоволни, да напуснат, с надеждата, че това ще са най-неефективните кадри. Това би позволило постепенно облекчаване на общия фонд за заплати“, смята икономистът.

От друга страна, социалният министър Наталия Ефремова изрази скептицизъм относно реалния финансов ефект за държавата. Според нея, тъй като бюджетът плаща тези възнаграждения и след това си ги прибира под формата на осигуровки, разликата може да се окаже нулева.

Заключение

Предложението за въвеждане на лични осигуровки за държавните служители отваря важен дебат за равнопоставеността на пазара на труда. Основните изводи от текущата ситуация са:

• Постепенен преход: Реформата е планирана за период от 7 години, започвайки от 2026 г.
• Риск от напрежение: Синдикатите предупреждават за масови протести, ако няма компенсаторно увеличение на заплатите.
• Бюджетен ефект: Спорно е дали държавата реално ще спести средства, или просто ще промени счетоводното отчитане на парите.
• Възможна оптимизация: Експерти се надяват реформата да доведе до по-ефективна и компактна администрация.

Предстои да се види дали политическата воля ще бъде достатъчна за приемането на тези промени още в рамките на настоящата година, което би поставило началото на една от най-значимите реформи в публичния сектор за последното десетилетие.