Радан Кънев: Икономиката е пред риск, а здравната реформа вещае катастрофа

В навечерието на една динамична и политически нажежена есен, България е изправена пред редица ключови решения, които ще определят икономическия и социалния облик на страната за години напред. В специално интервю лидерът на „Демократи за силна България“ (ДСБ) Радан Кънев споделя своите опасения и виждания относно новия бюджет, демографската криза, предстоящите президентски избори и належащата съдебна реформа.
Бюджет 2027 и натискът върху средната класа
Една от най-дискутираните теми в публичното пространство са плановете на финансовото министерство за увеличение на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. Според Радан Кънев, системното вдигане на тези прагове представлява скрито увеличаване на данъчната тежест върху средната класа в България.
„Тези пари не падат от небето. Те са създадени от българската икономика и работници“, подчертава Кънев. Той изразява сериозни резерви към стратегията на управлението, като посочва, че около 1,2 милиона българи в частния сектор обезпечават разходите на цялата държава. В ситуация, в която работещите стават все по-малко спрямо получаващите социални плащания, мотивацията на предприемчивите хора става изключително крехка.
Траекторията на външния дълг – риск за бъдещите поколения
Друг критичен момент в управленската програма е липсата на яснота относно външния дълг. Кънев предупреждава за „постепенно обезкървяване“ на икономическите шансове на следващите поколения. Натрупването на дългове днес, съчетано с нарастващи лихвени плащания, може да постави днешните 18-25 годишни пред непреодолими трудности, когато те ще трябва да издържат държавния бюджет.
Кризата в здравеопазването: Реформа или политизация?
Радан Кънев отправя остри критики към предлаганата здравна реформа, определяйки я като „вещаеща катастрофа“. Според него, действията на здравния министър водят до опасна централизация и политизация на сектора, вместо до така необходимата професионализация.
- Масови уволнения: Отстраняването на шефове на дирекции и заместник-министри създава хаос в администрацията.
- Липса на експертно съгласие: Експерти от различни сфери, включително фармацията, са единодушни в критиката си към сегашните планове.
- Суперцентрализация: Опитът всички процеси да се концентрират в ръцете на политическото ръководство е в разрез с десните принципи за управление.
„Не виждаме административна реформа, а опит за овладяване на системата“, категоричен е лидерът на ДСБ.
Президентските избори: Търсене на гражданска алтернатива
В контекста на предстоящия президентски вот, Радан Кънев подчертава нуждата от независима гражданска кандидатура, която да служи като коректив на пълната концентрация на власт. Той посочва, че фигурата на Андрей Гюров се ползва с широко доверие сред симпатизантите на десницата, особено след работата му като служебен премиер.
Опасността от „мултивекторна“ външна политика
Кънев изразява сериозна тревога от лансираната от управляващите концепция за „мултивекторна“ външна политика. Той прави паралел с държави като Казахстан и Украйна (преди агресията), където подобни опити за лавиране са довели до провал. Според него България трябва да остане твърдо по пътя на пълноценната интеграция в НАТО и Еврозоната, без да се изкушава от авторитарни модели като тези в Турция или Сърбия.
Съдебната реформа и изборът на нов ВСС
Ключов залог за „Демократична България“ остава съдебната реформа и изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Кънев е категорично против квотното разпределение на членовете на ВСС между партиите, което в миналото е водило до деградация на правосъдието.
За избора на нов състав са необходими 160 гласа в парламента, което поставя управляващите пред избор: да търсят подкрепа от ГЕРБ или да се обединят около високи професионални критерии с ПП-ДБ. Целта е парламентарната квота да бъде попълнена от хора без партийни обвързаности, които да гарантират реално разделение на властите.
Политическата есен поставя България на кръстопът. Между необходимостта от фискална дисциплина, нуждата от стабилна външнополитическа ориентация и спешните реформи в правосъдието и здравеопазването, обществото очаква лидери, които могат да предложат дългосрочна стратегия, а не просто краткосрочни популистки решения. Според Радан Кънев, истинската промяна ще зависи от това дали ще се допусне професионализмът да надделее над политическите амбиции за централизация на властта.
