Рекордна реколта от праскови създава предизвикателства при изкупуването пред „Фрукто-Сливен“
Сезонът на прасковите в Сливен отново поставя на изпитание търпението и поминъка на местните земеделци. Рекордната реколта тази година доведе до значителни затруднения при изкупуването на продукцията от консервна фабрика „Фрукто-Сливен“, предизвиквайки дълги опашки и сериозни въпроси относно организацията и пазарните цени.
Производители на праскови са принудени да чакат часове наред, понякога до около шест часа, за да предадат своята продукция за преработка в консервната фабрика „Фрукто-Сливен“. Въпреки че според някои опашките днес са по-малки в сравнение с предходния ден, те все още достигат внушителните 500 метра по пътя, което налага присъствието на полицейски екипи за регулиране на струпването на камиони.
Гласът на земеделците: Загуби и неадекватна организация
Голямото количество постъпващи праскови несъмнено създава трудности за предприятието, но според производителите, организацията на изкупуването не е била адекватна предвид очакваната изобилна реколта. Младен Илиев, който отглежда 45 декара праскови, сподели пред БТА: „От нас се очаква да създадем продукция, с която да захраним завода, а от завода да я изкупят.“
Той подчерта, че липсата на своевременна обработка на продукцията води до огромни загуби за земеделците. „Ако всичко се струпа тук накуп, те не могат да преработят и загубата е за тях. Най-вероятно по някое време ще спре изкупуването на праскови и загубата ще остане за земеделците, които са се трудили цяла година“, предупреди Илиев. Той допълни, че въпреки добрата реколта тази година, основен проблем остава нейното реализиране на пазара, особено след като е създал градината си преди четири години при коренно различни условия.
Липса на достатъчно пунктове за изкупуване, ниски изкупни цени, които не покриват нарастващите производствени разходи, и риск от пълни загуби при невъзможност за реализация.
Венцислав Темелков, дългогодишен производител от село Струпец и представител на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен, също акцентира върху организационните слабости. Той припомни, че в миналото е имало множество пунктове за изкупуване, които днес липсват. Темелков разказа за среща с ръководството на „Фрукто“, проведена предходния ден, на която е било обещано инсталирането на втори кантар. „Обещаха да сложат втори кантар. Няма. Само основи и вижте докъде е опашката. Всичко е до организация“, коментира той, изразявайки разочарованието си.
Производителите повдигат и въпроса за конкурентоспособността на българската продукция спрямо гръцката, чиято себестойност е по-ниска, което оказва допълнителен натиск. Според Темелков, твърденията, че преработвателното предприятие не е било информирано за очакваните обеми праскови, не са основателни. Той също така критикува изкупната цена, която през последните 25 години се е променяла незначително – варирайки между 60 и 80 стотинки, или 37 евроцента в момента, докато разходите за производство са нараснали драстично.
Той отбеляза, че дори директорът на „Фрукто“ е притежавал обширни прасковени и черешови градини край Струпец, но вече се е отказал от тях. Темелков призова за решения, които да следват европейски практики за по-добра организация на производството и реализацията.
Позицията на „Фрукто-Сливен“: Рекордни количества и пазарни цени
От своя страна, оперативният директор на „Фрукто-Сливен“, Ивайло Петров, заяви пред БТА, че приемането на праскови протича значително по-добре днес. „Приели сме 100 тона за първите два часа. Изкупуването на праскови е голямо, но стоката е много. Надяваме се днес нещата да се нормализират, а другата седмица да понамалее, за да не се случват такива натрупвания на хора“, обясни той.
Петров подчерта, че тази година предприятието се справя с рекордни количества. Досега дневните доставки са били обикновено между 100 и 150 тона, достигайки в отделни случаи до 200 тона. Сега обаче те са около 350-360 тона дневно. „Представете си само в амбалаж колко е. Можем да преработим по 200 тона, какъв е смисълът да изкупим повече“, коментира Петров, очертавайки капацитета на фабриката.
Предприятието работи на две смени, като поддържането на този режим е предизвикателство поради огромните обеми продукция. Относно критиките за изкупната цена, Петров заяви, че тя се определя изцяло от пазара. „Това са пазарни цени. Ние продаваме на общия пазар с конкурентите и купуваме на една пазарна цена“, каза той.
На въпрос за земеделците, които обмислят изкореняване на насажденията, Петров отговори, че предприятието е задължено да работи при пазарни условия. По-високи изкупни цени биха довели до работа на загуба и евентуално до прекратяване на дейността. Той потвърди, че се изгражда фундамент за втори кантар, който се очаква да бъде готов до средата на следващата седмица, което би подобрило организацията на приемането.
Бъдещето на прасковеното производство: Изкореняване и несигурност
Николай Котов, един от големите производители на праскови, също изрази загриженост пред БТА относно реализацията на продукцията. При свръхпроизводство проблемът може да бъде решен най-бързо чрез изкореняване на част от насажденията. Други земеделци вече обмислят да премахнат индустриалните сортове праскови, предназначени за компоти, и да се съсредоточат само върху десертните.
Въпреки обещанията за подобряване на организацията, производителите остават категорични, че проблемът е многопластов – включва както количеството, така и самата организация на изкупуването, липсата на достатъчно пунктове и, разбира се, цената. Те изтъкват, че при невъзможност за навременна реализация на продукцията, загубите ще бъдат изцяло за тях, независимо от тазгодишната добра реколта.
Ситуацията пред „Фрукто-Сливен“ е ясен показател за дълбоките предизвикателства, пред които са изправени българските земеделци. Между рекордната реколта, недостатъчния капацитет за преработка и ниските изкупни цени, бъдещето на прасковеното производство в региона остава несигурно, а необходимостта от системни решения – неотложна.
