Сачева алармира: страната се насочва към ново увеличение на държавния дълг

Народният представител от ГЕРБ-СДС Деница Сачева отправи сериозни критики към проекта на държавния бюджет за 2026 година. В своя публикация в социалните мрежи тя предупреди, че заложените параметри крият риск от значително увеличаване на държавния дълг и поставят под съмнение финансовата устойчивост на страната през следващите години.

Според Сачева в проекта има съществени противоречия между заявените цели и предвидените мерки. Тя посочва, че управляващите уверяват гражданите, че няма да бъдат намалявани доходите, но в същото време се предвижда увеличение на максималния осигурителен доход, повишаване на минималните осигурителни прагове и поемане на част от осигурителната тежест от държавните служители.

По думите ѝ остава неясно какъв реален ефект ще има тази политика върху бюджета, ако държавата впоследствие компенсира служителите си, за да запази сегашните им нетни възнаграждения.

Друг акцент в критиките ѝ е свързан с приходната част на бюджета. Според нея липсват реални реформи и политики за стимулиране на икономическия растеж, а основните мерки се свеждат до по-високи цени на винетките и увеличение на осигурителните прагове.

Сачева поставя под съмнение и възможността държавата да реализира част от планираните приходи чрез мерки срещу сивата икономика. Според нея прогнозите разчитат на бъдещи механизми за контрол и електронно фактуриране, които все още не са напълно внедрени и не могат да гарантират очакваните резултати.

Особено тревожни според нея са прогнозите за нарастването на държавния дълг. По публикуваните разчети той може да достигне около 37,7 милиарда евро през 2026 година, да нарасне до 44,7 милиарда евро през 2027 година и да премине границата от 50 милиарда евро през 2028 година.

Народният представител обръща внимание и на факта, че въпреки признанията за нарастващи разходи в публичния сектор, не се предвиждат съкращения в системите на МВР и отбраната, които са сред секторите с най-сериозен ръст на бюджетните разходи през последните години.

В заключение Сачева поставя въпроса дали подобно увеличаване на задлъжнялостта може да бъде определено като финансова стабилизация и предупреждава, че страната се нуждае от по-дълбоки структурни реформи, а не само от временни мерки за попълване на приходите.