Урокът от Хирошима и Нагасаки: Предупреждение от "Бюлетин на ядрените учени" за бъдещето ни

Всяка година светът си припомня ужасяващите последици от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки – трагедии, които остават мрачно предупреждение за човечеството. По повод 81-вата годишнина от атаката над Нагасаки, организацията „Бюлетин на ядрените учени“ отново призовава за осмисляне на миналото, за да се избегне повтарянето му.

Александра Бел, президент и главен изпълнителен директор на „Бюлетин на ядрените учени“, подчерта в писмено интервю за БТА, че е жизненоважно да помним и дълбоко да размишляваме върху ужаса и трагедията от тези бомбардировки. В противен случай, според нея, сме обречени да ги повторим.

Атомните бомбардировки от 1945 г.

На 9 август 1945 г. Япония става обект на втора атомна бомбардировка, този път над град Нагасаки. Първоначалният план е бил цел да бъде град Кокура, но поради гъста облачност курсът е променен. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута, отнемайки живота на 70 000 души.

Атаката над Нагасаки се състои само три дни след тази над Хирошима. Преди няколко дни Хирошима също отбеляза 81-вата годишнина от американската атомна бомбардировка.

Кои са „Бюлетин на ядрените учени“?

„Бюлетинът на ядрените учени“ е неправителствена организация, създадена в Чикаго през 1945 г. от водещи учени като Алберт Айнщайн и Дж. Робърт Опенхаймер. На своя уебсайт организацията посочва, че е възникнала като спешна инициатива, продиктувана от осъзнатата необходимост за обществено осмисляне на събитията след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.

81 Години по-късно: Вечната поука от Хирошима и Нагасаки

Годишнините от тези трагични събития трябва да служат за две основни цели, посочва Александра Бел: да почетат паметта на загиналите и да отправят призив за гарантиране, че ядрените оръжия никога повече няма да бъдат използвани. През изминалите 81 години човечеството е успяло да избегне нова употреба на ядрени оръжия, но Бел предупреждава, че актуалните тенденции отново сочат към нарастваща опасност. Наследството от Хирошима и Нагасаки трябва завинаги да ни напомня за залога и за необходимостта всички държави да работят за предотвратяване на всякакво по-нататъшно използване на ядрено оръжие.

Експертите са единодушни, че е от съществено значение държавите, разполагащи с ядрено оръжие, да предприемат активни дипломатически усилия за намаляване на ядрените заплахи. Това включва възобновяване на преговорите за контрол над въоръженията между САЩ и Русия, особено след неотдавнашното изтичане на срока на действие на договора „Нов СТАРТ“. Също така е важно всички страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) да потвърдят ангажимента си към основните му принципи и всяка държава да спазва глобалния мораториум върху опитите с ядрени взривове, коментира Александра Бел.

Според Бел, диалогът по тези въпроси трябва да бъде глобален приоритет, а не само отговорност на няколко политици в ядрените държави. Всяка страна има роля в насърчаването на мерки за намаляване на ядрените рискове и в участието в многостранни диалози – със своите съседи, приятели и дори противници – за постигане на напредък в областта на ядрената сигурност, контрола над въоръженията, неразпространението и, в крайна сметка, разоръжаването, заяви президентът на „Бюлетина на ядрените учени“.

„Часовникът на Страшния съд“: На ръба на полунощ

В началото на 2026 г. „Бюлетинът на ядрените учени“ настрои своя „Часовник на Страшния съд“ на 85 секунди преди полунощ – теоретичната точка на унищожение. Това е с четири секунди по-близо до полунощ в сравнение с предходната година. Организацията създава този символичен часовник през 1947 г., за да предупреждава обществеността за това колко близо е човечеството до унищожаването на света.

Александра Бел обясни, че тази оценка е резултат от внимателен анализ на нарастващите рискове в четири ключови области: ядрения риск, изменението на климата, биосигурността и разрушителните технологии.

Изминалата 2025 г. е била белязана от нарастващи напрежения, конфликти между ядрени сили и общо пренебрегване на необходимостта от управление на ядрените рискове, посочи Александра Бел. Фактори, които будят тревога, включват конфликти с участието на държави, разполагащи с ядрено оръжие, продължаващото ядрено въоръжаване от страна на Китай и забавянето на напредъка в преговорите за контрол над въоръженията. Тези тревожни тенденции продължават и през 2026 г., като липсват признаци, че световните лидери притежават политическата воля или куража да променят курса, коментира Бел. Според нея, глобалният ядрен риск е по-висок, отколкото е бил от края на Студената война.

Паметта за Хирошима и Нагасаки е повече от исторически спомен – тя е жизненоважен призив за действие. В условията на нарастващи глобални рискове, колективната отговорност за предотвратяване на бъдещи катастрофи е по-голяма от всякога, изискваща незабавни дипломатически усилия и общ ангажимент за ядрено разоръжаване.