20 юли е! Днес е Илинден! Ето кои имена празнуват, обичаите и защо днес не се броят пари!

На 20 юли Българската православна църква почита свети пророк Илия. В народния календар празникът е известен като Илинден и е сред най-значимите летни дни.

Свети Илия е почитан като закрилник от гръмотевици, светкавици, пожари и природни бедствия. Около празника са запазени множество обичаи, забрани и поверия.

Важно е да се прави разлика между православната традиция и народните вярвания. Част от обичаите са свързани с българския фолклор, а не с църковното учение.

Кой е свети пророк Илия?
Свети пророк Илия живее около девет века преди Рождество Христово. В Стария завет той е описан като ревностен защитник на вярата в единия Бог.

Според библейския разказ пророкът не умира по обичайния начин. Той е възнесен на небето с огнена колесница и огнени коне.

Именно затова в народните представи свети Илия препуска по небето и управлява гръмотевиците, светкавиците и летните бури.

Какво се прави на Илинден?
На 20 юли вярващите посещават църква и палят свещ за здраве. Отправят се молитви за закрила на дома, семейството и реколтата.

В много населени места се организират:

курбани за здраве;

водосвети;

храмови празници;

общоселски събори;

литийни шествия;

празнични трапези.

Курбанът се приготвя за здраве и благополучие. Той се споделя с близки, съседи и нуждаещи се.

На трапезата може да присъстват прясна пита, мед, сезонни плодове и месно ястие. В някои райони традиционно се приготвя петел, пиле или агнешко.

Какво не се прави на Илинден?
Според народната традиция на този ден не се извършва тежка работа.

В миналото хората не са:

жънали;

косили;

вършали;

работили на полето;

секли дървета;

ковали желязо;

палили силен огън;

използвали остри сечива.

Смятало се е, че нарушаването на празника може да разгневи свети Илия и да донесе градушка, суша, пожар или буря.

В някои райони не се пере, не се шие и не се преде. Тези забрани са част от народната обредност, а не от официалните църковни правила.

Защо не се стои под самотно дърво?
Едно от старите поверия предупреждава, че по време на буря не бива да се стои под високо или самотно дърво.

Народът вярвал, че там може да се крие нечиста сила, преследвана от свети Илия. Светкавицата удряла дървото, защото светецът се опитвал да порази злото.

Днес тази забрана има и напълно реално обяснение. Самотните дървета са особено опасни при гръмотевични бури и не трябва да се използват като укритие.

Защо на Илинден не се влиза в морето?
Едно от най-разпространените поверия гласи, че на Илинден морето „се обръща“.

Според народните разкази свети Илия потапя своя кон във водата. След това морето става по-студено, появяват се силни вълни и опасни течения.

В някои крайморски райони се вярвало, че морето „иска курбан“. Затова хората избягвали да плуват навътре, а рибарите не отплавали.

Това е народно вярване, а не църковно правило. Независимо от него, къпането трябва да бъде съобразено с флаговата сигнализация и указанията на спасителите.

На Илинден не се броят пари
В някои части на страната се вярвало, че на празника не трябва показно да се броят пари, животни или чували със зърно.

Хората смятали, че демонстрирането на богатство може да привлече завист, уроки или загуба. Денят трябвало да бъде посветен на благодарност, споделяне и смирение.

Това поверие напомня, че благополучието не трябва да се превръща в повод за гордост.

Какво означава гръмът на Илинден?
Според народните вярвания гръмотевиците са знак, че свети Илия препуска по небето със своята огнена колесница.

Светкавиците се възприемали като негови огнени стрели. С тях той преследвал змейове, демони и нечисти сили.

В някои райони вярвали, че гръм на Илинден предсказва слаба реколта от орехи и лешници. Ядките можело да останат празни или повредени.

Това поверие няма научна основа, но е запазено като част от българското културно наследство.

Свети Илия „отключва“ дъжда
Според старите представи светецът държи ключовете за облаците и дъжда.

Когато е благосклонен, той изпраща живителен дъжд за нивите. Когато е разгневен, може да „заключи“ небето и да настъпи суша.

Затова на много места се правят курбани и молитви за плодородие. Хората се молят да бъдат предпазени както от суша, така и от унищожителна градушка.

Дъждът на Илинден се смята за благословия
В някои райони първият дъжд около празника се приемал като благословен.

Хората събирали вода в съдове. С нея измивали лицата си за здраве или поръсвали дома и двора.

Тази практика е част от народните вярвания. Тя не е елемент от православното богослужение.

Ако небето се „отвори“, желанието трябва да остане тайно
Старо поверие гласи, че в нощта срещу Илинден небето може да се „отвори“ за кратък миг.

Който види това и отправи искрена молитва, можел да получи помощ или да сбъдне свое желание.

Желанието обаче не трябвало да се споделя. Вярвало се, че разказването отнема силата на молитвата.

След Илинден лятото поема към есента
Макар юли да е в разгара си, старите хора приемали Илинден като невидима граница в годината.

След празника нощите постепенно започват да се удължават. Сутрините стават по-хладни, а времето може да стане по-променливо.

По стар стил Илинден се отбелязва на 2 август. Именно с тази дата край морето се свързват вярванията за засилване на вълнението и появата на първите есенни ветрове.

Родените на Илинден се смятат за силни личности
За дете, родено на 20 юли, се вярвало, че ще има буен, независим и смел характер.

В някои райони смятали, че то ще бъде закриляно от огън и гръм. Особено силна била символиката, когато детето носи името Илия, Илиян или Илияна.

Това също е фолклорно вярване и не е част от църковната традиция.

Кои имена празнуват днес?
На Илинден имен ден отбелязват:

Илия;

Илиян;

Илияна;

Илиянка;

Илин;

Илина;

Илинка;

Илко;

Илчо;

всички производни на тези имена.

За името Елица съществуват различни местни традиции, но то не се посочва навсякъде като пряко свързано с Илинден.

Какъв е смисълът на празника?
Илинден съчетава християнската почит към свети пророк Илия с древни народни представи за небесния огън, бурите и плодородието.

Денят напомня за силата на природата и необходимостта човек да бъде смирен. Традицията поставя акцент върху почивката, молитвата, споделената храна и грижата за общността.

И до днес в много български градове и села се правят курбани, събори и храмови празници. Така вековните обичаи продължават да събират семейства и да пазят жива народната памет.