Истинската история на Хачико, който чака десет години покойния си собственик
Всеки ден между 1925 и 1935 г. прочутото куче на име Хачико с невероятна отдаденост превръща гара Шибуя в Токио в своя ежедневна служба, отхвърляйки всякаква надежда за завръщането на починалия му собственик.
Хачико не беше просто домашен любимец, той беше верен спътник на университетски професор.
Когато порасна, винаги беше близо до стопанина си и го следваше навсякъде. Професорът всеки ден ходеше до града по работа, така че кучето първо го придружаваше до входа на гарата, а след това отново се връщаше, за да го посрещне.
Трагедията се случи, когато професорът внезапно почина, оставяйки Хачико да го чака на гарата почти десет години, въпреки периодичното неодобрение от персонала на гарата. С течение на времето непоколебимата преданост на Хачико докосва сърцата на служителите на станцията, превръщайки го в международна сензация и символ на преданост.
Как се срещнаха Хачико и собственикът му Хидесабуро Уено?
Хачико, бяло куче Акита ину, е родено на 10 ноември 1923 г. във ферма в Япония. Междувременно Уено Хидесабуро, професор във Факултета по земеделие на Токийския университет, търсеше чистокръвно японско куче.
Известни с големия си размер, кротък характер и гъста, пухкава козина, кучетата акита ину са спечелили популярност по целия свят заради непоколебимата си лоялност. Тази порода възниква през 1630-те години в резултат на кръстосването на ловни кучета Matagi и кучета пазачи.
Въпреки факта, че професорът бил бездетен, той показал голяма любов към кученцето, позволявайки му да се сгуши на леглото и да се присъедини към него, докато яде.
Професорът не е избрал случайно името Хачико. Когато кучето се изправяло, предните му лапи оформяли знака 八, което означава „осем“ и се произнася „хачи“.
Смъртта на професора
Уено ходеше на работа всеки ден, следвайки ежедневието, познато на Хачико. Сутрин двойката вървяла пеша до гара Шибуя, където Уено хващал влака. След като приключи, професорът се връщал с влак, почти винаги по едно и също време. Той бил на гарата в 15:00 часа. Там Хачико чакал търпеливо своя спътник, готов да го придружи по пътя му към дома. Това ежедневие продължава до 21 май 1925 г., когато Уено не се завръща. Мъжът получил мозъчен кръвоизлив, докато изнасял лекция в университета. За съжаление, той умира.
Хачико чакал на гарата и на следващия ден по същото време, надявайки се, че Уено ще се появи.
Но, разбира се, професорът не се върнал у дома. Хачико през следващите 9 години, 9 месеца и 15 дни, сутрин и вечер, се придвижвал до гарата, където чакал на гишето за билети, в дъжд, сняг или слънце. Винаги се надявал, че господарят му ще се върне някой ден. Скоро самотното куче започнало да привлича вниманието на пътуващите.
Той се превърнал в невероятен модел за подражание.
Историята на Хачико приключва на 8 март 1935 г., когато той е намерен починал на улицата в Шибуя на 11-годишна възраст. През 2011 г. учените най-накрая установили причината: кучето имало нелечима форма на рак.
Останките на Хачико са кремирани и прахът му е погребан в гробище в Токио, където почиват до останките на любимия учител на Хачико, професор Уено.
На гара Шибуя през 1934 г. е монтирана бронзова статуя на Хачико. По време на Втората световна война обаче е повредена. Новата статуя, издигната през август 1948 г., все още стои днес и е популярно място за срещи.
