52 души загиват след аварийно приводняване: Трагедията, която променя правилата за безопасност в самолетите

Инструкциите преди излитане днес са неизменна част от всеки пътнически полет. Кабинният екипаж показва къде са аварийните изходи, как се поставя кислородната маска и как се използва спасителната жилетка. Зад тези на пръв поглед рутинни действия обаче стоят десетилетия опит и трагични авиационни инциденти.

Един от тях се случва край Пуерто Рико през 1952 г. След успешно аварийно приводняване всички на борда първоначално оцеляват, но само минути по-късно 52 души губят живота си. Сред проблемите, установени след катастрофата, са липсата на достатъчно предварителни инструкции за пътниците и трудностите при евакуацията, разказва Popular Science.

Повече от седем десетилетия по-късно останките на самолета са открити на морското дъно, а историята на трагедията отново насочва вниманието към причините правилата за безопасност в авиацията да са толкова строги.

Девет минути след излитането самолетът се озовава в океана
Датата е 11 април 1952 г. – Разпети петък. Самолет на Pan American трябва да изпълни полет от Сан Хуан, Пуерто Рико, до Ню Йорк.

На борда се намират 64 пътници и петима членове на екипажа. Командир е капитан Джон С. Бърн.

Четиримоторната машина излита малко след обяд. Скоро след набирането на височина обаче един от двигателите отказва.

Екипажът започва маневра за връщане към летището в Сан Хуан, но ситуацията става още по-сериозна, когато отказва и втори двигател. Така самолетът остава без работещ двигател на дясното крило.

Капитанът подава сигнал за тревога и решава да извърши аварийно приводняване. Условията се усложняват допълнително от засилващия се вятър.

Само девет минути след началото на полета машината се удря във водата.

Силата на удара откъсва опашната част на самолета. Въпреки тежкото приводняване обаче непосредствено при сблъсъка няма загинали.

Трагедията настъпва след това.

Самолетът започва да потъва, а пътниците не са подготвени
През 1952 г. инструктажите за безопасност преди излитане все още не са стандартната процедура, която пътниците познават днес.

Хората на борда не са получили достатъчно предварителни указания как да реагират при подобна авария. Допълнителна трудност създава езиковата бариера – много от пътниците говорят само испански, докато указанията на екипажа са на английски.

Няма и ясно установена процедура за евакуация.

В самолета има спасителни жилетки, но в настъпилия хаос много от пътниците не успяват да ги използват. За по-малко от три минути оцелялата след удара част от салона започва да се пълни с вода.

Машината постепенно потъва.

Американската брегова охрана започва спасителна операция, в която се включват два самолета амфибии и кораби.

Спасени са 17 души. Други 52-ма загиват.

Инцидентът остава известен в Пуерто Рико като „Трагедията от Разпети петък“.

Един от тежките уроци за гражданската авиация
След катастрофата вниманието се насочва към начина, по който пътниците трябва да бъдат подготвяни за извънредна ситуация.

Сред факторите, допринесли за тежките последици, е липсата на предварителни и достатъчно разбираеми указания за действия при авария.

Случаят подчертава необходимостта хората да знаят още преди излитането къде се намират аварийните изходи, как се използва спасителното оборудване и как трябва да напуснат самолета при необходимост.

Днешните правила обаче не са резултат само от една катастрофа. Системата за авиационна безопасност се изгражда постепенно в продължение на десетилетия и след множество инциденти.

Още през 20-те години на миналия век авиационни произшествия показват колко важно е пътниците предварително да познават разположението на аварийните изходи. По това време започва и използването на предпазни колани.

През 40-те години постепенно навлиза светлинният сигнал, който показва кога коланите трябва да бъдат закопчани.

През 60-те години инструктажите за безопасност вече се превръщат в задължителна практика, а от средата на 80-те години в САЩ е разрешено инструкциите да бъдат представяни и чрез видео.

Така познатите днес няколко минути преди излитането са резултат от продължително развитие на правилата и от уроците, извлечени след тежки авиационни произшествия.

Останките остават на морското дъно десетилетия
След трагедията самолетът потъва на дълбочина, която прави изваждането му практически невъзможно с техниката, налична през 1952 г.

С течение на времето местоположението на останките и самата история на катастрофата постепенно избледняват от обществената памет.

Интересът към случая се възражда през 2019 г., когато историкът и авиационен специалист Ръс Матюс, президент на Air/Sea Heritage Foundation, попада на информация за катастрофата, докато проучва друг авиационен инцидент.

„Бях изумен, че толкова важен случай е на практика забравен“, разказва Матюс.

Той започва издирване на останките заедно с изследователя Джош Гейтс. Екипът проучва исторически документи, доклади, записи от комуникацията с екипажа, карта на мястото на катастрофата и свидетелски показания.

Събраната информация позволява да бъде стеснен районът за търсене край Сан Хуан.

Подводен апарат намира самолета на над 600 метра дълбочина
За подводното проучване е използван автономен апарат HUGIN AUV на Kongsberg Maritime, управляван от компанията за дълбоководни изследвания Deep Sea Vision.

Технологията позволява да бъдат сканирани големи площи от морското дъно и да се получават изображения с висока разделителна способност. Апаратът може да работи на дълбочина до 6000 метра.

На 2 юни екипът открива останките.

Самолетът е разцепен на две и се намира на повече от 600 метра под повърхността.

„Всички бяхме много въодушевени от откритието. Но знаейки какво се е случило на това място, изпитвахме и смирение“, казва Матюс.

Историята на загиналите няма да бъде забравена
Изследователският екип работи с властите в Пуерто Рико за опазване на района, където се намират останките.

Историята на катастрофата ще бъде представена и в специален филм на Discovery, включващ разговори с двама от оцелелите, които все още са живи, както и с близки на загинали при трагедията.

Повече от седем десетилетия след катастрофата случаят остава част от историята на развитието на авиационната безопасност и показва защо инструкциите, които някои пътници днес почти не забелязват, не са просто формалност.

Да знаеш къде е най-близкият авариен изход и как се използва спасителната жилетка може да изглежда като информация, която никога няма да потрябва. Историята на полета край Пуерто Рико показва защо авиацията не си позволява да разчита на това.