Два труса разлюляха Югозападна България за 17 минути: Районът помни и най-мощното земетресение у нас

Две земетресения са регистрирани в област Благоевград в ранните часове на 17 август, като между тях има само 17 минути. Трусовете са с нисък магнитуд и към момента няма информация да са били усетени от населението или да са причинили щети.

По предоставената информация данните са на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Първото земетресение е регистрирано в 3:32 часа. То е било с магнитуд 2,5, а епицентърът е посочен на около 3 километра от Симитли.

Само 17 минути по-късно – в 3:49 часа, е отчетено второ земетресение. Неговият магнитуд е 2,3, а епицентърът е бил на около 15 километра от Добринище.

Няма данни двата труса да са били усетени от жителите на близките населени места.

Самият НИГГГ-БАН предупреждава, че публикуваните в реално време параметри на земетресенията са предварителни. Те се получават чрез автоматизиран анализ и при постъпване на допълнителни данни магнитудът и координатите могат да бъдат коригирани.

Любопитен факт: Именно този район е свързан с най-силното известно земетресение в България
Макар сегашните два труса да са с малък магнитуд, Югозападна България е най-сеизмоактивният район на страната, а Крупнишката сеизмична зона е най-активната му част. Това е установено в научни публикации на Българската академия на науките.

Именно тук на 4 април 1904 г. се случва най-силното известно земетресение, свързано с територията на България.

То е известно като Крупнишкото земетресение, а магнитудът му се оценява на 7,8. Според Геологическия институт на БАН това е и най-силното земетресение в Югоизточна Европа.

Още по-впечатляващ е фактът, че бедствието не се състои само от един огромен трус.

Само 23 минути преди земетресението с магнитуд 7,8 е регистриран друг изключително силен трус – с магнитуд около 7,2.

Макросеизмичните данни показват, че най-сериозните разрушения и човешки жертви са били в района по линията Крупник–Пехчево–Кочани.

Земята край Симитли пази следи от трусовете през 1904 г.
Силните земетресения от 1904 г. са оставили и видими изменения на терена.

Данни на Геологическия институт към БАН показват, че в Симитлийския грабен са наблюдавани значителни сеизмогенни деформации. При земетресенията е активирана част от Крупнишкия разлом, като е било образувано повърхностно разкъсване с дължина около 1,8 километра.

Разломът пресича дори река Струма, като според научните данни деформацията временно е възпрепятствала течението ѝ.

Историческите събития обясняват защо сеизмичната активност в тази част на България се следи особено внимателно.

Двата труса от 17 август обаче са несравнимо по-слаби. Няма данни за пострадали, материални щети или за това земетресенията да са били усетени от населението.