Нова формула променя минималната заплата в България: Синдикат предупреди за загуба от поне 20 евро месечно

Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита четири икономически показателя – поскъпването на основните стоки и услуги, медианната заплата, ръста на средните възнаграждения и производителността на труда. Предложението получи подкрепа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но КТ „Подкрепа“ се обяви против него с предупреждение, че работещите на минимална заплата могат да бъдат ощетени с поне 20 евро месечно.

Новите правила бяха обсъдени на заседание на тристранния съвет на 12 октомври 2026 г. Механизмът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова като част от проект за промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Въпреки постигнатата подкрепа предложенията все още не са окончателно приети. Предстои приключване на нормативната процедура, а конкретният размер на минималната заплата ще продължи да се определя от правителството след консултации със синдикатите и работодателите.

Четири показателя ще определят увеличението на минималната заплата
Предложеният механизъм предвижда минималното възнаграждение да се определя в определени граници. Долната граница ще бъде размерът на минималната работна заплата за текущата година, а горната ще се изчислява въз основа на четири показателя.

Всеки от тях ще има еднаква тежест от 25%.

Първият показател е индексът на цените на малката потребителска кошница. Чрез него ще се отчита поскъпването на основните стоки и услуги, които имат пряко отражение върху ежедневните разходи на домакинствата.

Вторият критерий е изменението на медианната работна заплата. Това е възнаграждението, което разделя работещите на две равни групи – едната получава по-ниски, а другата по-високи доходи.

Третият показател ще бъде годишното увеличение на средната брутна работна заплата в страната.

Четвъртият ще отчита изменението на производителността на труда, като изчисленията ще се основават на данните за последните десет години.

Според социалния министър Наталия Ефремова равната тежест на четирите критерия трябва да осигури баланс между потребностите на работещите и икономическите възможности на страната.

Идеята е минималната заплата да не зависи само от един показател, а при определянето ѝ да се вземат предвид както разходите за живот, така и развитието на доходите и икономиката.

Кога ще се определя минималната заплата за следващата година?
Проектът предвижда процедурата да преминава през два основни етапа.

До 15 май всяка година синдикатите и работодателите ще трябва да приключват преговорите за размера на минималното възнаграждение.

След това правителството ще има срок до 15 август да определи окончателния размер, който ще се прилага през следващата година.

Предвижда се и периодична оценка на механизма. На всеки три години ще се проверява доколко минималната работна заплата отговаря на разходите за живот и на икономическите условия в България.

В оценката ще участват и социалните партньори, които ще могат да обсъждат необходимостта от промени.

КТ „Подкрепа“ предупреди: Работещите могат да загубят поне 20 евро
Единствената организация, която не е подкрепила новата формула, е КТ „Подкрепа“.

Главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев заяви, че според направените от организацията изчисления предложеният механизъм може да доведе до по-ниска минимална заплата в сравнение с размера, който работещите би трябвало да получават.

По оценка на синдиката разликата ще бъде поне 20 евро месечно.

Кацарчев посочи и друго възражение – според КТ „Подкрепа“ новата формула не съответства на измененията в член 244 от Кодекса на труда.

Организацията оспорва използването предимно на процентни показатели, като смята, че законовите критерии предполагат отчитане на абсолютни стойности.

„От тази формула, която се предлага, имаме ощетяване на минималната работна заплата с поне 20 евро на месец“, заяви Кацарчев.

Той подчерта, че синдикатът не приема механизъм, който според неговите разчети би намалил очакваното възнаграждение на най-нископлатените работещи.

Посочената загуба от 20 евро е оценка на КТ „Подкрепа“, а не окончателно установен ефект от новите правила. Реалното отражение ще зависи от конкретните изчисления и определения от правителството размер на минималната заплата.

Работодателите защитиха новия механизъм
От Българската стопанска камара подкрепиха предложената формула.

Представителят на организацията Мария Минчева обясни, че механизмът е резултат от продължителни преговори и взаимни компромиси между държавата, синдикатите и работодателите.

Според нея избраните критерии се основават на официална статистическа информация и са съобразени с обсъжданията на европейско ниво.

Минчева отхвърли твърдението на КТ „Подкрепа“, че използването на процентни показатели противоречи на Кодекса на труда.

От работодателската организация подчертават, че целта не е да се ограничават доходите на работещите, а да се създаде предвидим механизъм, който отчита едновременно жизнения стандарт и възможностите на икономиката.

Според БСК участието на социалните партньори при определянето на минималната заплата е съществена част от новия модел.

От камарата допускат, че в бъдеще могат да бъдат направени корекции, ако прилагането на формулата покаже необходимост от промени.

КНСБ очаква минималната заплата да продължи да расте
Подкрепа за новия механизъм изрази и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него четирите показателя осигуряват приемлив баланс между социалните потребности и икономическите възможности на страната.

Димитров заяви, че при прилагането на формулата минималната работна заплата ще продължи да се увеличава.

Въпросът според него е колко голям ще бъде ръстът и с каква скорост ще се осъществява.

Това ще зависи от динамиката на инфлацията, заплатите и производителността на труда.

Президентът на КНСБ призна, че избраните критерии не са непременно най-добрият възможен вариант, но са резултат от продължителни преговори.

По думите му основната цел остава минималното възнаграждение да осигурява достатъчно средства за покриване на необходимите разходи за живот.

Димитров посочи, че конкретният размер трябва да бъде определен от правителството. Той очаква повече яснота след около седмица, когато се предвижда да бъдат представени и първите бюджетни разчети.

Предлагат промяна и при заплащането на нощния труд
Освен механизма за минималната работна заплата проектът предвижда промени и в допълнителното възнаграждение за нощен труд.

Предложението е да отпадне досегашният фиксиран минимален праг от 51 евроцента за всеки отработен нощен час.

В същото време ще се запази изискването доплащането да бъде не по-малко от 0,15% от минималната работна заплата.

Социалният министър Наталия Ефремова уточни, че при този механизъм за 2026 година минималното допълнително възнаграждение за нощен труд ще бъде 93 евроцента на час.

Така размерът на доплащането ще остане обвързан с минималната работна заплата и ще се променя заедно с нея.

Какво следва за работещите на минимална заплата?
Предложеният механизъм вече е получил подкрепа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но все още предстои окончателното му нормативно приемане.

След това новата формула ще може да бъде използвана при определянето на минималното възнаграждение за следващата година.

Основният спор остава дали четирите показателя ще гарантират достатъчно увеличение на доходите на най-нископлатените работещи.

Докато КНСБ и работодателските организации виждат в механизма възможност за по-предвидимо определяне на заплатите, КТ „Подкрепа“ предупреждава, че той може да доведе до по-малък ръст на възнагражденията.

Окончателният размер на минималната работна заплата ще стане ясен след необходимите разчети и решение на правителството.