„Отивахме на работа, да изкараме нещичко“: Разтърсващ разказ за Бранко и момчетата, борили се да му помогнат на АМ „Тракия“

„Ние отивахме на работа, да изкараме нещичко.“ С тези думи, през сълзи, група млади мъже посрещнали Любомира Минкова сред останките от тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“. Вместо да стигнат до работните си места, те се оказали сред смачкани автомобили, ранени хора и спасителни екипи. Един от тях – Бранко – бил с тежка травма на главата, а приятелите му, макар и самите те пострадали, направили всичко по силите си, за да му помогнат.

Покъртителният разказ е публикуван от Любомира Минкова в социалните мрежи и цитиран от Plovdiv24.bg. Жената се озовала в района на пътен възел „Зимница“, докато пътувала за дело в София.

Там станала свидетел на последствията от двете тежки верижни катастрофи, които на 10 ноември отнеха човешки животи и оставиха десетки пострадали.

Сред гъстата мъгла и студа тя видяла хора, които се опитвали да помогнат на ранените, докато спасителните екипи работели в изключително сложна обстановка.

„Смазани души, ламарини и ужасени човешки лица“

В публикацията си Минкова описва обстановката на магистралата като кошмар, който трудно може да бъде предаден с думи.

„Намирах се преди минути сред огромно задръстване, уплашени хора, полиция, смачкани коли, пострадали хора на някакъв разклон за Зимница“, пише тя.

По думите ѝ и в двете посоки на магистралата се виждали катастрофирали автомобили, заклещени хора и спасителни екипи.

Очевидката разказва за пушек, студ и почти непрогледна мъгла, които допълнително усложнявали ситуацията.

Но сред всички тежки картини най-силно в съзнанието ѝ останали няколко млади мъже, които тръгнали рано сутринта, за да отидат на работа.

„В душата и сърцето ми са всички тези мили, трудолюбиви момчета, не знам откъде тръгнали рано сутринта, които пищяха в полето и ми казаха със сълзи: „Ние отивахме на работа, да изкараме нещичко“, споделя Минкова.

Тя не знаела откъде са пътували и на каква възраст са, но ги описва като много млади хора, преживяващи изключително тежък момент.

Свалили якетата си, за да предпазят Бранко от мократа земя

Най-драматичната част от разказа е свързана с млад мъж на име Бранко, който според очевидката получил сериозна травма на главата.

Докато чакали медицинска помощ, неговите приятели не се отделяли от него.

Въпреки че някои от тях също били ранени, момчетата свалили якетата си и ги поставили върху мократа земя, за да предпазят пострадалия от студа.

„Тези малки момчета, които бяха с Бранко, са исполини, които зъзнеха и не усещаха собствените си рани“, разказва Минкова.

По думите ѝ поне петима от младите мъже предоставили дрехите си, за да помогнат на своя приятел, който лежал в канавката, подгизнал и треперещ.

Те плачели, прегръщали го и се опитвали да облекчат страданието му.

„Бранко, ти си силно момче, ще се оправиш“

Любомира Минкова също се включила в опитите да помогне на пострадалия.

Заедно с приятелите му използвали марли и бинтове, за да попиват кръвта от раната на главата му.

През цялото време се опитвали да го успокоят и да му вдъхнат сили, докато чакали линейката.

„С тях галихме момчето, което много страдаше от травмата на главата си. Те го прегръщаха, а аз само му казах: „Бранко, ти си силно момче, ще се оправиш, само дишай, миличък, и не си пипай главата“, споделя очевидката.

Тя признава, че от времето, когато е работила като следовател, не е виждала подобна сплотеност и взаимопомощ между хора, попаднали в толкова тежка ситуация.

Особено силно я впечатлило, че въпреки собствените си наранявания младите мъже мислели преди всичко за своя приятел.

„Зъзнеха, зъзнеха в студа, но заедно, къде със сълзи хаотично, къде с марли и бинтове в някакъв порядък му попивахме кръвта от зейналата рана в главата“, пише Минкова.

Едно послание към близките на пострадалото момче

В края на публикацията си очевидката се обръща към семейството на Бранко.

Думите ѝ са изпълнени с надежда, че младият мъж ще преодолее тежкото изпитание.

„На близките на Бранко мога да кажа едно! Той ще се оправи. Бранко е смело момче и е с хора, на които той е свиден. Задружната помощ на хора, които те обичат, е най-голямата сила на човека.“

Минкова призовава хората да отправят молитва за здравето на пострадалия и на всички останали, засегнати от трагедията.

„Запалете свещица за здраве за Бранко и всички хора, които още чакат помощ в този ужасен кошмар!“, завършва тя.

Надеждата, изразена от очевидката, обаче не представлява медицинска прогноза. Към момента в предоставената информация няма официални данни за състоянието на Бранко, нито потвърждение в кое лечебно заведение е настанен.

Две тежки катастрофи, затворена магистрала и предупреждение чрез BG-ALERT

По информация на Plovdiv24.bg първият сигнал за катастрофа е подаден около 7:00 часа сутринта на 10 ноември в платното на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас.

Малко по-късно е възникнал и втори верижен сблъсък в обратната посока, към София.

Произшествията са станали в района на пътен възел „Зимница“, около 290-ия километър на магистралата.

Сред участвалите превозни средства има както леки автомобили, така и тежкотоварни камиони.

Областният управител на Ямбол Георги Чалъков е потвърдил за повече от десет загинали. Впоследствие министър-председателят Румен Радев съобщи за 12 жертви.

Заради мащаба на катастрофите движението по автомагистралата е било затворено и в двете посоки, а автомобилите са били пренасочвани по обходен маршрут през Карнобат и Петолъчката.

В област Ямбол е задействана и системата BG-ALERT, чрез която гражданите са били предупредени за произшествията и необходимостта да използват алтернативни маршрути.

На фона на трагедията разказът на Любомира Минкова показва и друга страна на случилото се – усилията на обикновени хора, които, въпреки страха и собствените си наранявания, са останали до пострадалите.

А за Бранко и неговите приятели сутринта, започнала с пътуване към работа, се е превърнала в изпитание, което очевидката описва с думи, изпълнени с болка и надежда.