Ресторантьорите искат по-ниско ДДС: За 1000 евро оборот работят до 20 души
От бранша настояват за среща с управляващите и предупреждават, че недостигът на кадри и високите разходи затрудняват бизнеса
Ресторантьорският сектор настоява за среща с управляващите, на която да бъде обсъдена данъчната ставка за заведенията. Браншът иска да представи аргументите си срещу запазването на ДДС от 20% и да постави въпроса за евентуалното връщане на диференцираната ставка.
Това заяви заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров пред Bulgaria ON AIR. По думите му представителите на сектора все още не са получили убедително обяснение защо ресторантьорските услуги трябва да продължат да бъдат облагани с пълната ставка.
Димитров посочи, че бизнесът разбира трудностите пред правителството и е готов за диалог. Според него обаче решението трябва да бъде взето след работна среща, на която да бъдат разгледани реалните разходи на заведенията.
Оспориха сравненията с Рим и Виена
Представителят на БХРА коментира и твърденията на Атанас Пеканов за цените в българските ресторанти. Според Димитров директните сравнения със заведенията в други европейски столици не дават точна представа за състоянието на сектора.
Той заяви, че храненето в централните части на Рим е с около 20–30% по-скъпо, като според наблюденията му подобна е ситуацията и във Виена.
По думите му крайните цени в заведенията зависят от доставната стойност на продуктите, разходите за възнаграждения, наеми, електроенергия и останалите текущи плащания. Димитров твърди, че някои хранителни продукти у нас вече се доставят на по-високи цени, отколкото в други европейски държави.
Високи разходи за персонал и риск от бракуване на храна
Човешкият труд формира значителна част от себестойността на ресторантьорската услуга. Според Димитров зад оборот от 1000 евро може да стои работата на между 15 и 20 души в кухнята.
Допълнително натоварване за бизнеса създава краткият срок, в който приготвената храна трябва да бъде продадена. Ако тя не бъде реализирана в рамките на един или два дни, се налага да бъде бракувана, което увеличава загубите.
Недостигът на служители също продължава да бъде сериозен проблем. Все повече работодатели търсят работници от държави извън Европейския съюз, за да запълнят свободните позиции.
Защо по-ниското ДДС не свали цените?
Димитров отхвърли тезата, че въвеждането на 9% ДДС по време на пандемията е трябвало автоматично да доведе до по-ниски цени за клиентите.
Според него мярката е била въведена като подкрепа за сектор, тежко засегнат от ограниченията и затварянето на заведенията. Целта е била бизнесът да запази служителите си, а не храната да поевтинее. Въпреки помощта много работници впоследствие са напуснали бранша и не са се върнали.
Заместник-председателят на БХРА уточни, че намалената ставка не е обхващала целия асортимент в заведенията. Част от стоките са продължили да се облагат с 20% ДДС. По негови изчисления действителната средна данъчна тежест за ресторантьорите е била приблизително 14–15%, а не 9% върху целия оборот.
