Скандалът с „Кауфланд“ се разраства: Глоба от 76 млн. евро, заплахи за инвестициите и риск за цените в магазините

Спорът между „Кауфланд България“ и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) навлиза в нова фаза след наложените на търговската верига санкции за близо 76 милиона евро. Компанията оспорва констатациите на регулатора и се подготвя за съдебна битка, а напрежението вече предизвиква реакции сред политици и експерти. На фона на конфликта се появяват и опасения, че последствията могат да бъдат усетени от потребителите.

Въпросът не е само дали санкциите ще бъдат потвърдени от съда. Все по-голямо внимание привлича възможността спорът да се отрази върху цените, промоциите и предлагането на стоки в големите търговски вериги.

Засега няма доказателства, че конфликтът е довел до поскъпване или ограничаване на предлагането. Експерти обаче предупреждават, че при продължително напрежение между търговците, доставчиците и институциите крайните купувачи могат да се окажат засегнати.

Защо КЗК санкционира „Кауфланд“?

Комисията за защита на конкуренцията е наложила три отделни санкции на „Кауфланд България“, чиято обща стойност достига близо 76 милиона евро.

Според регулатора нарушенията са свързани с отношенията на търговската верига с производители и доставчици.

КЗК твърди, че компанията е прилагала практики, включващи натиск за намаляване на доставните цени, недобросъвестно удържане на такси и възнаграждения за услуги, както и забавяне на преговори при искания за повишаване на доставните цени.

Тези констатации обаче са оспорени от дружеството, поради което предстои съдебен контрол върху решенията на комисията.

От „Кауфланд България“ категорично отхвърлят твърденията за нарушения и заявяват намерение да защитят интересите си по съдебен ред и пред европейските институции.

Така окончателният изход от спора остава неизвестен.

Остри думи от ръководството на веригата

Напрежението се засили след публично изказване на изпълнителния директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров.

Той предупреди за възможни последствия за бъдещите инвестиции на компанията и направи остро сравнение с един от най-тежките финансови случаи в страната.

„Спрете, защото „Кауфланд“ е много голяма и ако тръгне по бобслея надолу, тогава фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз“, заяви Петров.

Думите му предизвикаха реакция от страна на Комисията за защита на конкуренцията.

Регулаторът определи подобни внушения като възможен опит за публичен натиск върху съда.

От комисията подчертаха, че компанията разполага с правото да обжалва решенията, но съдебният процес трябва да протече независимо от публичните изявления на участниците в спора.

Размяната на остри позиции допълнително изостри отношенията между търговската верига и държавния регулатор.

Може ли потребителите да платят цената на конфликта?

Бившият председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов предупреди, че най-неприятният сценарий би бил последствията от конфликта да се прехвърлят върху хората, които пазаруват в магазините.

„Ако се засегнат интересите на търговци, производители или бранш, най-накрая потърпевши пак ще са потребителите“, коментира той пред БНР.

Потенциалните рискове включват промени в ценовата политика, ограничаване на промоционалните предложения, промени в асортимента или прехвърляне на част от разходите към крайните купувачи.

Това обаче са възможни последствия, а не вече установени ефекти.

Към момента няма данни, които да показват, че наложените санкции са довели до конкретно увеличение на цените в магазините на веригата.

Не е доказано и че потребителите ще понесат допълнителни разходи в резултат на предстоящия съдебен спор.

Въпреки това експертните предупреждения насочват вниманието към необходимостта от баланс между защитата на конкуренцията и стабилността на пазара.

Държавата: Не водим война с търговските вериги

В конфликта се включи и вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев.

Той заяви, че действията на държавата не са насочени срещу големите търговски вериги като цяло, а срещу нелоялните практики на пазара.

По думите му секторът на бързооборотните стоки разполага с достатъчна ликвидност и конкурентна среда, така че евентуален отлив на една компания би могъл да бъде компенсиран от останалите участници.

Това е позицията на министъра, а не установен резултат от конкретно развитие на пазара.

Междувременно представители на политически сили призоваха за бойкот на „Кауфланд“.

Организатори обявиха едноседмична акция, планирана за периода от 16 до 22 ноември.

Все още няма информация какъв би бил реалният отзвук сред потребителите и дали подобна инициатива ще се отрази осезаемо върху продажбите на веригата.

Решаващата битка предстои в съда

Въпреки острия публичен конфликт най-важното развитие по случая предстои в съдебната зала.

Съдът трябва да прецени дали констатациите на КЗК за нарушения са обосновани и дали наложените санкции отговарят на законовите изисквания.

От една страна стои позицията на регулатора, според която са установени недопустими практики в отношенията с доставчиците.

От друга страна е защитата на „Кауфланд България“, която отхвърля обвиненията и настоява, че има основания да оспори решенията.

До приключването на съдебното производство не може да се прави окончателен извод относно законосъобразността на санкциите.

За потребителите основният въпрос остава дали напрежението ще се ограничи до институционален и съдебен спор, или ще доведе до реални промени в търговската политика.

Според предупреждението на Димитър Маргаритов защитата на интересите на производителите, доставчиците и търговците не трябва да измества от вниманието хората, които ежедневно пазаруват.

Засега няма установено пряко отражение върху цените, но спорът за близо 76 милиона евро поставя на изпитание отношенията между един от големите участници на пазара и държавния регулатор.