BESCO: Държавният бюджет трябва да бъде инструмент за икономическа трансформация, а не само за фискален контрол
Предстоящият държавен бюджет за 2026 година се очертава като ключов момент за България, тъй като това е първата финансова рамка след официалното приемане на страната в еврозоната. Българската предприемаческа асоциация (BESCO) подчертава, че в новите условия устойчивият растеж ще зависи пряко от иновациите, развитието на човешкия капитал и ефективността на държавните институции.
От Асоциацията настояват, че успехът на бюджета не бива да се измерва единствено чрез фискална дисциплина. Според тях фокусът трябва да падне върху способността на публичните финанси да стимулират производителността, да привличат частни инвестиции и да намаляват административната тежест за бизнеса и гражданите.
Позитиви и пропуски в проектобюджета
BESCO приветства запазването на досегашните нива на корпоративните и подоходните данъци, което е от решаващо значение за предвидимата бизнес среда. Положително се оценяват и заложените стимули за научноизследователска дейност (НИРД), технологичен трансфер и дигитализация. Въпреки това, от организацията смятат, че предложената рамка не демонстрира достатъчна амбиция за превръщането на България в икономика, базирана на знанието.
Асоциацията изразява притеснение от бързото нарастване на публичните разходи и липсата на ясна връзка между дефицита и икономическото развитие. Липсва фокус върху структурни реформи, оптимизация на администрацията и повишаване ефективността на бюджетните програми.
Ключови препоръки за фискалната политика
От организацията са категорични в несъгласието си относно планираното увеличение на максималния осигурителен доход (МОД) на 2300 евро от 1 август 2026 г. Според тях промяната по средата на годината подкопава предвидимостта и оскъпява разходите за най-квалифицирания труд.
В официалната си позиция, изпратена до Министерството на финансите и бюджетната комисия в 52-рото Народно събрание, от Асоциацията настояват за:
- Обвързване на капиталовите разходи с реална икономическа възвръщаемост.
- Оптимизация на разходите чрез дигитализация и премахване на неефективни структури.
- Увеличаване на ресурса за иновации и рисков капитал.
- Обвързване на финансирането в образованието с конкретни показатели за качество.
Бюджетът трябва да служи като застраховка срещу кризи, като същевременно активно подкрепя трансформацията на икономическия модел чрез целеви инвестиции в сектори с висока добавена стойност.
