Българин получи сметка за 5000 евро след лечение в Германия: Кой плаща без здравна застраховка?
Болници настояват за компенсационен фонд, защото непокритите разходи за лечение достигат стотици хиляди евро годишно
Няколко дни в болница оставят Илиян Ангелов със сметка от около 5000 евро. Българинът потърсил медицинска помощ в германския град Майнц, след като състоянието му се влошило дотолкова, че не можел да говори и да ходи нормално. Нямал обаче здравна застраховка, която да покрие лечението.
Историята му, разказана от германската обществена телевизия АРД, показва проблем, с който се сблъскват и пациенти, и лечебни заведения: медицинската помощ е оказана, но остава въпросът кой ще плати за нея.
Няколко дни лечение и задължение за хиляди евро
Ангелов наскоро се преместил от България в Германия и работел на непълно работно време. При постъпването му в клиниката трябвало да се изясни кой ще поеме разходите.
Причината за състоянието му се оказало усложнение вследствие на диабет. Наложило се да остане за лечение няколко дни, а натрупаната сума достигнала приблизително 5000 евро.
Българинът възнамерява да изплаща задължението на вноски. Пред АРД той споделя надеждата си да намери по-стабилна работа и да уреди здравното си осигуряване.
Малък брой пациенти, значителни непокрити разходи
Подобни случаи създават сериозни финансови затруднения за болниците. В спешното отделение на Mutterhaus в Трир годишно преминават около 30 000 пациенти. Приблизително 50 от тях са без здравна застраховка.
Макар броят им да изглежда малък, необходимото лечение понякога е изключително скъпо. Директорът на болницата Йоханес Шрьодер дава пример с неосигурена пациентка с онкологично заболяване, за чието лечение били изразходвани 150 000 евро.
По негови данни непокритите разходи за пациенти без застраховка водят до финансов недостиг за лечебното заведение от до 500 000 евро годишно.
Болниците сами търсят кой може да покрие сметката
Когато осигурителният статут е неясен, клиниките проверяват дали съществува възможност лечението да бъде платено от здравноосигурителна институция или компетентна служба.
За това се ангажира персонал, който изпраща запитвания до социални служби, органи по въпросите на убежището и застрахователи в други държави. Подават се и заявления от името на пациентите.
Според Шрьодер тази работа допълнително натоварва болницата. Средствата и времето, вложени в административните процедури, биха могли да бъдат насочени към медицинското обслужване.
Така няма един-единствен отговор кой плаща във всички случаи. При Ангелов става дума за лично изплащане на сметката. При други пациенти се проверява възможността разходите да бъдат покрити от съответна институция. Когато финансиране не бъде осигурено и сумата остане несъбрана, финансовата тежест остава за лечебното заведение.
Искат фонд за пациентите без покритие
Асоциацията на болниците в Райнланд-Пфалц настоява за създаване на компенсационен фонд. Идеята е чрез него да се покриват медицински услуги за хора без здравна застраховка или с неизяснен осигурителен статут.
Изпълнителният директор Андреас Вермтер смята, че решението изисква действия от политиците, за да не остават неплатените разходи изцяло за сметка на клиниките.
Шрьодер подкрепя предложението и настоява за по-малко бюрокрация и по-бързо разглеждане на заявленията. Според него е възможен и механизъм, при който административните органи първоначално поемат разходите, докато се изясни кой отговаря за плащането.
Директорът подчертава, че в неговата болница лечението не се определя от произхода или застрахователния статут на пациента. Предоставянето на необходимата помощ обаче не премахва въпроса за нейното финансиране – именно за него лечебните заведения търсят устойчиво решение.
