Край на спекулата с лекарства: Как новите законови промени ще спрат източването на милиони от Здравната каса

Разследването на bTV „Лекарство на всяка цена“ разтърси общественото мнение, разкривайки шокиращи разлики в цените на едни и същи медикаменти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Случаят, който датира от години, най-после намира своето отражение в конкретни законодателни инициативи. В студиото на bTV депутатът от „Прогресивна България“ д-р Георги Петров разясни какви са стъпките за спиране на порочните практики и как публичните средства за здравеопазване могат да бъдат харчени по-честно и прозрачно.
Скандалът с цените: 28 пъти по-скъпо за един и същ медикамент
В основата на проблема стои разследването на журналиста Мария Ванкова, което показва фрапиращи примери за разходване на държавни пари. Конкретният пример с лекарството „Арми Сарте“ е показателен: докато столичната онкоболница „Д-р Марин Мушмов“ го купува чрез обществена поръчка за 66,34 лв., две частни болници – „Унихоспитал“ и „Дева Мария“ – го отчитат пред касата на цена от 1878,12 лв. Това е разлика от цели 28 пъти за един и същ продукт, доставен дори от един и същ търговец.
Представители на частните лечебни заведения често се аргументират, че спазват нормативната рамка и разполагат със собствени системи за избор на доставчици. Търговците пък заявяват директно: „Законът не ни задължава да ограничаваме печалбата си“. Точно тук идва ролята на законодателя, който трябва да затвори тези „пробойни“.
Новите законодателни промени: Какво ще се промени?
Д-р Георги Петров обяви две основни посоки на законодателната инициатива, които имат за цел да защитят обществения ресурс:
1. Включване на частните болници в Закона за обществените поръчки (ЗОП)
До момента частните болници успяваха да избегнат процедурите по ЗОП с аргумента, че са частни търговски дружества. Новата промяна ще ги задължи да провеждат обществени поръчки за всички лекарства, които се заплащат с публични средства от НЗОК. „Когато става въпрос за нашите пари, всеки гражданин трябва да може да види къде и как се харчат те“, категоричен е д-р Петров.
2. Централизирани поръчки за скъпоструващи лекарства
Втората голяма промяна предвижда Министерството на здравеопазването да провежда централизирани търгове за скъпоструващи и редки лекарства, включително тези за онкоболни и за лечение на деца. Чрез рамкови споразумения болниците ще могат да закупуват тези медикаменти на контролирана и възможно най-ниска цена, предотвратявайки изкуственото оскъпяване.
Колко губим от „дупката“ в закона?
Въпреки че е трудно да се посочи точна цифра преди пълното „осветляване“ на договорите, анализите сочат, че загубите за данъкоплатците са огромни. Споменават се суми между 100 и 170 милиона лева годишно, които буквално потъват заради липсата на контрол. При общ бюджет за лекарства над 1 милиард лева, тези средства биха могли да решат редица проблеми в здравеопазването.
Справедливост и за медицинския персонал
Освен темата за лекарствата, д-р Петров засегна и въпроса за нереално високите заплати на някои болнични директори (достигащи до 40 000 лв.), на фона на ниското заплащане на младите лекари и специализантите.
- Неравностойно разпределение: Парите в системата не са малко, но те не достигат до „пчеличките“ на здравеопазването – лекарите без специалност и медицинските сестри.
- Субективни стимули: В момента началниците на клиники често разпределят допълнителните средства по свои собствени, непрозрачни критерии.
- Пациентски доплащания: Българският пациент продължава да доплаща за „екстри“ и консумативи, тъй като медицинският труд е недофинансиран.
Според д-р Петров е необходим индивидуален подход към всяка болнична структура и затягане на контрола върху това как се разпределят вътрешните ресурси, за да се спре практиката на „пари под масата“.
Предстоящите промени в закона са закъсняла, но критично важна стъпка към оздравяване на българското здравеопазване. Равнопоставеността между държавни, общински и частни болници при разходването на публични средства е единственият начин да се гарантира, че парите на данъкоплатците отиват за лечение, а не за неоправдани печалби на търговски субекти. Остава да видим дали политическата воля ще бъде достатъчна, за да се доведе тази реформа до край.
