Лоша новина за хората с кредити: БНБ отчете тревожен обрат

Българската народна банка отчита тревожна промяна в тенденцията при кредитите. За второ поредно тримесечие размерът на необслужваните заеми нараства, достигайки 2,2 млрд. евро. Това представлява увеличение със 7% или около 146 млн. евро спрямо предходното тримесечие и прекъсва продължителния период на подобрение при погасяването на задълженията.

Данните показват, че общият размер на кредитите за домакинствата вече доближава 31 млрд. евро, като близо една трета от тях са потребителски. В същото време дружествата, предлагащи бързи кредити, също отбелязват ръст – отпуснатите от тях заеми вече възлизат на над 4 млрд. евро, което е увеличение от 16,6% на годишна база.

Паралелно с това се увеличава и делът на проблемните кредити, които вече представляват 3,3% от всички отпуснати заеми.

Все повече хора разчитат на бързи кредити
Статистиката сочи, че всеки четвърти работещ българин над 30-годишна възраст е ползвал поне един бърз кредит. Средният размер на такъв заем е около 1000 евро.

По данни на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране повечето клиенти имат между едно и три активни задължения, а всеки трети съчетава потребителски кредит с бърз заем.

Най-честите причини за теглене на подобно финансиране са:

почивки;

ремонти;

покупка на техника;

разходи за здравеопазване, където се отчита нарастващо търсене.

Експерт: Най-големият риск е натрупването на няколко кредита
Според кредитния консултант Тихомир Тошев най-сериозният проблем не са ипотечните кредити, а потребителските заеми, при които все повече домакинства изпитват затруднения.

По думите му една от най-честите грешки е тегленето на три или четири бързи кредита едновременно. Като допълнителен фактор той посочва и повишените разходи за живот, които според него затрудняват обслужването на задълженията.

Две важни правила за финансова сигурност
Финансовите експерти съветват всеки кредитополучател да спазва две основни правила:

да разполага със спестявания, които могат да покрият между три и шест месечни вноски;

всички месечни погашения по кредити да не надхвърлят 30% от доходите на домакинството.

Какъв риск крият плаващите лихви?
Допълнително внимание заслужава фактът, че над 95% от кредитите в България са с плаваща лихва. Според Тихомир Тошев настоящите лихвени нива вероятно няма да останат толкова ниски за дълго.

Ако в бъдеще лихвите започнат да се повишават, месечните вноски също ще нараснат, което може да създаде сериозни затруднения за хората, които вече са достигнали пределите на финансовите си възможности.