Пътната безопасност в България: Защо качеството на асфалта е по-важно от глобите?
Пътната безопасност в България: Защо качеството на асфалта е по-важно от глобите?
Постоянните дискусии за пътната безопасност в България често се свеждат до едно и също: увеличаване на глобите и затягане на административния контрол. Въпреки това, статистиката за пътния травматизъм остава тревожна, а тежките инциденти продължават да отнемат човешки животи. Диана Русинова, основател на Европейския център за транспортни политики, поставя фокуса върху един пренебрегван, но критичен фактор – качеството на пътищата и поведението на водачите, поставени в опасни пътни условия.
Асфалтът като консуматив: Проблемът с качеството
Един от най-сериозните проблеми по българските пътища е несъответствието между нужните технически характеристики на настилката и реалното състояние на пътя. Русинова подчертава, че асфалтът не е вечен актив, а консуматив, който изисква редовна поддръжка и качествено изпълнение.
Ефектът на битопланинга: На определени участъци, като например района на Владая, се наблюдава феномен, при който битумът излиза над повърхността на асфалта. Това създава изключително хлъзгава настилка, която превръща дори сухото време в опасност за шофьорите, тъй като сцеплението е минимално.
Когато един водач попадне в участък с полиран варовиков асфалт или наличие на дупки, дори и да се движи с разрешената скорост, рискът от загуба на контрол над автомобила е огромен. В такива ситуации понятието „несъобразена скорост“ губи своя смисъл, защото водачът не може да предвиди липсата на техническа изправност на пътната инфраструктура.
Митът за „несъобразената скорост“
Според експерта, в Закона за движение по пътищата трябва да се преосмисли понятието „несъобразена скорост“. Невъзможно е водачът да се съобрази с опасности, които не са видими или които са пряк резултат от държавна небрежност. Когато инфраструктурата е опасна, дори най-опитният шофьор може да стане жертва на обстоятелствата.
Защо държавните мерки често се провалят?
- Липса на контрол: Често се влагат средства в ремонти, които не отговарят на стандартите, защото липсва строг лабораторен контрол върху вложените материали.
- Реактивен подход: Вместо превенция, държавата често действа постфактум, след като трагедията вече се е случила.
- Административна тежест: Създаването на нови агенции и мегаструктури не решава проблема, ако те не са изпълнени със смислено съдържание и реални функции по контрол.
Призивът на експертите: Пътната маркировка и асфалтовите ремонти трябва да се извършват в подходящи метеорологични условия. Работата през ноември или декември е неефективна и опасна за крайния потребител.
Концесиите: Решение или риск?
Въпросът за отдаването на пътища на концесия често се повдига като алтернатива, но Диана Русинова изразява скептицизъм. Основният риск не е само икономически, но и свързан с националната сигурност. Опитът на други балкански държави показва, че сключването на договори с трети страни извън ЕС може да доведе до дългосрочни проблеми със собствеността и управлението на критична инфраструктура.
Заключение: Пътят към безопасността
Пътната безопасност в България не може да бъде постигната само чрез репресивни мерки към водачите. Тя изисква цялостна стратегия, включваща:
- Строг контрол върху качеството на строителните материали и изпълнението на пътните проекти.
- Регулярна поддръжка на настилката като консуматив.
- Възпитание на култура на движение още от най-ранна възраст.
- Дигитализация и прозрачно събиране на данни за състоянието на пътната мрежа.
В крайна сметка, поддържането на пътищата не е просто строителен процес – това е въпрос на живот и смърт за всеки български гражданин. Отговорността е споделена между държавата, която трябва да осигури сигурна инфраструктура, и водачите, които трябва да подхождат отговорно към правилата на пътя.
