Предстоящ недостиг на авиационно гориво в Европа: Прогнозират дефицит от над половин милион барела дневно

Европейският континент е изправен пред значителни предизвикателства в енергийната сигурност, особено по отношение на доставките на авиационно гориво. Последните анализи сочат потенциален сериозен дефицит в близко бъдеще, което налага преориентиране към по-отдалечени източници. Тази ситуация е резултат от геополитически събития и динамиката на световния пазар.
Европа пред дефицит от над половин милион барела
Европа може да се сблъска с недостиг на авиационно гориво от приблизително 510 000 барела всеки ден през четвъртото тримесечие на 2026 г. Това прогнозират експертите от консултантската компания „Енерджи Аспектс“ (Energy Aspects), цитирани от Ройтерс, въпреки усиления внос от нови и по-далечни доставчици, включително Южна Корея.
След началото на войната с Иран преди повече от половин година, която сериозно наруши доставките от Близкия изток и прекъсна около половината от европейския внос на този вид гориво, европейските купувачи засилиха доставките на авиационно гориво от страни като Нигерия, САЩ и Канада.
Според „Енерджи Аспектс“ предвиденият дефицит в Европа за четвъртото тримесечие контрастира с прогнозния излишък от 18 000 барела дневно в САЩ и 419 000 барела дневно в Азиатско-тихоокеанския регион. Сходна е била пазарната картина и през третото тримесечие.
Южна Корея – нов ключов доставчик
През септември Южна Корея се утвърди като един от основните нови източници на авиационно гориво за Европа. Данни от анализаторската компания „Кейплър“ (Kpler) показват, че доставките от азиатската страна към европейския пазар от началото на месеца са достигнали около 129 000 барела дневно – най-високото равнище, регистрирано от октомври 2022 г. Лондонската фондова борса (LSEG) също отчита сходни обеми.
През септември 2023 г. доставките на авиационно гориво от Южна Корея към Европа достигнаха около 129 000 барела дневно, което е най-високото ниво от октомври 2022 г.
„Тъй като се очаква Европа да остане с недостиг на авиационно гориво, вносът вероятно ще продължи“, коментира Джеймс Ноел-Бесуик, ръководител на звеното за суровини в „Спарта Комодитис“ (Sparta Commodities).
Динамика на цените и запасите
Авиационното гориво е част от категорията на средните дестилати, която включва още дизела и газьола. През изминалата седмица европейските цени на дизела достигнаха рекордно равнище и продължават да се задържат над тези в Азия. Увеличаващата се ценова разлика между двата региона прави доставките от Азия към Европа по-изгодни, подчертава Ноел-Бесуик.
Високите цени на дизела в Европа спрямо Азия стимулират вноса на средни дестилати от азиатския континент.
Увеличеният внос от Южна Корея е на фона на ниски европейски запаси. Независимо съхраняваните количества авиационно гориво в петролния и складов хъб Амстердам–Ротердам–Антверпен (ARA) паднаха до седемгодишно дъно през седмицата до 10 септември.
Азия традиционно функционира като гъвкав доставчик за Европа, когато разликата в цените между двата региона прави търговията печеливша. Средният месечен износ от Южна Корея към Европа през изминалата година е бил около 1,5 милиона барела, според данни на „Кейплър“.
Южнокорейското производство на авиационно гориво през юли достигна почти 13,89 милиона барела – най-високото равнище за последните седем години, а износът се повиши до максимум от три години и половина, показват правителствени данни. Преработката на суров петрол в страната достигна 2,7 милиона барела дневно през юли, което е с 16 процента повече спрямо юни.
Настоящата прогноза показва, че зависимостта на Европа от внос на авиационно гориво от Северна Америка, Африка и Азия вероятно ще остане висока и през последните месеци на годината, докато доставките от Близкия изток продължават да бъдат нарушени.
В обобщение, Европа е изправена пред сериозен недостиг на авиационно гориво, дължащ се на нарушени доставки от Близкия изток. Въпреки усилията за пренасочване към нови източници като Южна Корея и други, прогнозите за четвъртото тримесечие на 2026 г. сочат значителен дефицит. Тази ситуация подчертава продължаващата зависимост на континента от внос и необходимостта от диверсификация на енергийните доставки в условията на динамичен световен пазар.