Гел лакът предизвиква тревога: дерматолози отчитат ръст на кожните алергии

Гел лакът е станал изключително популярен през последните години, благодарение на своите предимства като бързо изсъхване, дълготрайност и минимално лющене. Въпреки това, той въвежда нови предизвикателства във света на красотата, като накарва всеки да прецени дали е готов да поеме потенциалните рискове. Наскоро бе открито, че този тип лак може да бъде причина за сериозни кожни алергии, които имат отрицателно въздействие не само върху ежедневието, но и върху важни медицински процедури и лечения.
Как се прилага
Както много жени знаят, има три техники на приложение на гел лаковете. Той може да бъде смес от гел и лак, която се полага върху ноктите, след което се „изпича“ на ултравиолетова лампа. Има вариант по същия начин да се прикрепят и нокти от гел, като отново трябва да се изсуши на лампа. Акрилните нокти пък са паста, която се полага върху естествените и се оставя да се втвърди. Британската асоциация на дерматолозите има опасения и за трите метода, като предупреждава, че те предизвикват свръхчувствителност. Дори да носят ръкавици, козметиците също са изложени на риск да развият алергии, особено като се има предвид, че метакрилатите проникват през различни материи. Затова за тях дерматолози препоръчват да носят нитрилни ръкавици и да ги сменят на 30 минути, без да се допират до тях.
Какви алергии причинява
Гел лакът съдържа вещества от типа на метакрилатите, които проникват в кожата и причиняват алергична реакция. Симптомите на такава реакция не са никак приятни – ноктите се разхлабват и дори могат да паднат, а около тях се появява сериозен обрив. Може да се стигне и до обриви по лицето, врата, горната част на тялото. И това не е всичко – възможни са затруднения с дишането или усложняване на астма. В крайна сметка човек може да развие непоносимост към акрилатите, а това на свой ред е опасно, тъй като те се ползват в стоматологията, ортопедичната хирургия и поддържащите терапии за диабетиците. Метакрилатът се ползва като „цимент“ при импланти на колената и бедрата, както и при денталните протези, белите пломби. Използват се и при глюкозните сензори на диабетиците, инсулиновите помпи и др. Веднъж отключена, алергията може да направи невъзможно приложението на тези техники у пациента.
Лъчението на печките за лак
Каквато и лампа да се ползва, става дума за облъчване с ултравиолетова А светлина. За нея се знае, че състарява кожата и причинява вреди на ДНК. Изследвания на този етап показват, че рискът да се стигне чак до рак е нисък, но това не означава да не внимаваме.
Трудно махане
Ако сами ще махате гел лака, най-лошото нещо, което може да ви хрумне, е да го обелите, колкото и да е примамлив този вариант. Вместо това „разрошете“ повърхността на лака с пила, напоете памуче с ацетон и го поставете върху нокътя. Внимавайте да не допирате с памучето кожата, тъй като ацетонът я изсушава. След това обвийте пръстите в алуминиево фолио, за да не се изпарява ацетонът. След 10-15 минути гел лакът ще падне лесно, без да се налага да мъчите ноктите с допълнителни процедури. Ако все пак трябва да използвате помощен инструмент, гледайте това да е нещо пластмасово, а не метално.
Грижа след лака
След свалянето на гел лака, е важно да продължите да се грижите за кожата и ноктите.