Защо всичко се променя на 32 години: Учените откриха важен етап в живота на мозъка

Свикнали сме да мислим за мозъка по следния начин: първо той расте и се развива, след това функционира в пика си за известно време и накрая постепенно остарява. Но изглежда нещата са по-интересни. Нови изследвания показват, че мозъкът не се променя плавно или равномерно, а по-скоро преминава през няколко основни етапа. И между тях има моменти, когато вътрешното му окабеляване претърпява значително преструктуриране. Казано по-просто: има няколко възрасти в живота на човек, когато мозъкът сякаш превключва в нов режим.

До това заключение стигнаха невролози от университета в Кеймбридж. Те сравниха данни от мозъците на 3802 души, от новородени до 90-годишни. За целта учените използваха дифузионен ЯМР, метод, който помага за проследяване на невронните връзки. Той показва как водните молекули се движат в мозъчната тъкан, което им позволява да видят как са структурирани комуникационните пътища между различните области.

Именно тези връзки по същество определят как мозъкът обработва информация, учи, адаптира се и се променя с възрастта.

Не един дълъг път, а пет големи етапа Авторите на изследването са идентифицирали пет основни фази от живота на мозъка. Между тях има четири повратни точки, когато структурата на невронните връзки претърпява значителни промени.

Първият такъв етап настъпва около 9-годишна възраст. Преди това мозъкът функционира в детско състояние, след което преминава в юношеска възраст. И ето къде започва най-неочакваното: този етап, според учените, продължава средно до 32-годишна възраст.

Да, не преди 16 или 18. Много по-дълго.

Следващият основен преход настъпва около 32-годишна възраст. След това мозъкът навлиза във фазата на възрастен, а това е най-дългият и най-стабилен период, продължаващ повече от 30 години.

След това идва друг повратен момент, около 66-годишна възраст. След това започва етапът на ранно стареене. И накрая, около 83-годишна възраст, мозъкът навлиза във фазата на късно стареене.

Звучи почти като карта на живота, само че съставена не от психолози или философи, а от невробиолози.

Какво всъщност се случва с мозъка през тези периоди? В самото начало на живота мозъкът работи с огромен резерв. Бебето развива прекомерен брой синапси или връзки между невроните. Това наподобява ситуация, в която системата първо създава огромен брой възможни маршрути и след това започва да решава кои от тях са наистина необходими.

Често използваните връзки се засилват. Тези, които се оказват излишни, постепенно изчезват. Едновременно с това се увеличава обемът на сивото и бялото вещество, развива се мозъчната кора и се организират нейните извитини. През този период мозъкът на детето буквално се сглобява.

След първия повратен момент, около 9-годишна възраст, започва дълга фаза, през която връзките стават по-прецизни и ефективни. Бялото вещество расте особено бързо; то помага на различни области на мозъка да обменят сигнали по-бързо и ефективно. Казано по-човешки, мозъкът започва да функционира не само по-мощно, но и по-хармонично.

Това е време, в което се подобряват вниманието, паметта, способността за бързо учене, превключване между задачи, разбиране на сложни неща и сглобяване на света в по-цялостна картина.

След това, около 32-годишна възраст, започва фазата на възрастния човек. И това е може би едно от най-интригуващите открития на изследването. През този период мозъкът вече не е в постоянно, основно преструктуриране. Той става по-стабилен. Няма големи фрактури, но различните му региони постепенно стават по-специализирани. С други думи, системата вече не натрупва толкова нови възможности, колкото по-точно разпределя ролите.

Образно казано, мозъкът престава да бъде строителна площадка и се превръща в добре организиран град.

Какво се променя след 60-годишна възраст Следващият преход, около 66-годишна възраст, е по-слабо изразен от предишните. Учените не са наблюдавали никакво драматично преструктуриране тук, но са забелязали, че организацията на мозъчните мрежи се променя. Това вече е етап на ранно стареене.

Изследователите знаят по-малко за късното стареене, което започва около 83-годишна възраст. Вече е ясно обаче, че през този период общият брой на връзките в мозъка намалява, докато зависимостта от специфични области се увеличава.

Тоест, системата като цяло става по-малко гъвкава и това вероятно е една от причините, поради които в много напреднала възраст мозъкът по-трудно компенсира стреса и промените.

Защо това е важно не само за учените На пръв поглед това може да изглежда като поредното интересно проучване за мозъка. Но всъщност е много по-важно, отколкото изглежда.

Първо, това ни помага да разберем по-добре, че промените в мисленето, времето за реакция, вниманието и паметта не се свеждат до простата парадигма „по-млад означава по-добре, по-възрастен означава по-лошо“. На различни етапи мозъкът решава различни проблеми. В някои области той се учи и преконфигурира особено добре, в други функционира по-надеждно, а в трети става по-уязвим.

Второ, подобни данни биха могли да бъдат полезни за изучаване на психичното здраве, свързаните с възрастта когнитивни промени и заболяванията, свързани със стареенето. Ако учените разберат по-добре кога мозъкът се преструктурира най-активно, те ще могат по-лесно да идентифицират уязвимости и моменти, когато подкрепата е особено важна.

И накрая, тук има един много ясен човешки момент: мозъкът почти никога не спира да се променя. Той не „свършва“ в юношеството, нито замръзва в зряла възраст. Той се движи през живота с нас, променяйки своите настройки, ритъм и режими на работа.

Какво е особено интересно в това проучване Може би най-завладяващият аспект на тази работа е самата леща. Тя предлага да се гледа на живота не като на един дълъг, гладък път, а като на поредица от вътрешни преходи. На 9, на 32, на 66, на 83 години, мозъкът сякаш предефинира как най-добре да функционира в бъдеще.

И има нещо много разпознаваемо в това.

Защото дори без ЯМР, ние усещаме, че на различна възраст мислим различно, помним различно, реагираме различно и се справяме с новите предизвикателства различно. Сега има научно обяснение за това чувство.

И да, това не означава, че на 32 години изведнъж се събуждате с „нов мозък“. Говорим за средни възрастови точки, а не за твърд сценарий за всеки човек. Но това не прави картината по-малко интересна: оказва се, че мозъкът наистина има свои собствени епохи и всяка от тях е важна по свой начин.