Очите са огледалото на душата, а също и сетивният орган, благодарение на който получаваме 90% от информацията, а освен това работим, грижим се за себе си и близките си, прекарваме активно свободното си време и живеем пълноценно. Смята се, че птозата на горните клепачи е изключително естетичен проблем, но всъщност има и офталмологични „корени“.
Вродена и придобита птоза
Птозата е увисване или увисване на горните клепачи, причинено от прекомерно отпускане или увреждане на мускулите, които държат клепачите във вертикално положение. Тя може да бъде вродена или придобита.
Вродената птоза възниква поради мускулен дефект, недоразвитие на нервната система, мускулно увреждане по време на раждане и наследственост. Парализата на окуломоторния нерв, който контролира мускулите на лицето, също може да бъде причина, ако той е засегнат и не функционира правилно. Това може да доведе до временна или постоянна загуба на движение и усещане в лицето.
Сред причините, които провокират развитието на придобита птоза, се посочват:
нараняване на мускулите или нервите, които контролират повдигането на клепачите;
неоплазми, които растат през мускула, нарушавайки работата му;
стареене – с възрастта мускулите и тъканите на очите губят своя тонус;
нервни разстройства: миастения гравис, ботулизъм, полиневропатия и др.;
диабет;
миотит или мускулно възпаление;
миопатия – група нервно-мускулни заболявания, които водят до постепенно изтъняване и загуба на мускулна функция;
удар;
усложнения след операции, извършени на очите (лечение на катаракта) или клепачите (корекция на възрастови промени) и др.
Ефектът на птозата на клепачите върху зрението
Увисването на клепачите не е само естетически проблем. В зависимост от това колко са понижени, могат да възникнат офталмологични нарушения и заболявания, които са усложнения на птозата, по-специално:
1. амблиопия или мързеливо око – намаляване на зрителната острота поради липсата на пълноценна връзка между очите и мозъка;
2. страбизъм – нарушение на зрението, при което едната или двете страни се отклоняват от зрителната ос по посока на обекта;
3. Астигматизмът е заболяване, при което роговицата и/или лещата имат неправилна, леко сплескана форма, нещо като пъпеш или американска футболна топка. Поради това светлинните лъчи се фокусират върху ретината не в една точка, а в няколко точки наведнъж: някои са зад или пред ретината, други са върху ретината, създавайки ефекта на „мъгла“ или удвояване;
4. хроничен конюнктивит – възпаление на лигавицата, тоест конюнктивата, която покрива повърхността на окото и вътрешната повърхност на клепачите.
Освен това птозата влошава качеството на живот, тъй като по-малко светлина пада върху ретината, очите се уморяват бързо при четене или работа на компютъра. Зрителното поле намалява, особено ако степента на птоза е пълна. Има също частична и непълна птоза, които причиняват на човек умерен дискомфорт. Но с течение на времето непълното обикновено се трансформира в пълно.
Лечение на птоза
Непълната и частична птоза на клепачите може да се лекува с помощта на очна гимнастика, локална физиотерапия, лекарства, които подхранват нервната тъкан и възстановяват чувствителността на нервните окончания.
Пълната или вродена птоза се лекува само с помощта на хирургическа интервенция – мускулна хирургия. По време на операцията се стягат мускулите, отговорни за повдигането на клепачите. Благодарение на това зрението се „отваря“ и човек отново може да чете, работи, учи без зрителна умора и дискомфорт.
Методът на лечение зависи от причината за увисването на клепачите, която трябва да се установи предварително по време на цялостен преглед. В някои случаи е препоръчително да се подложи на курс на физиотерапевтично лечение преди операцията.
Във всеки случай, падането на клепачите е сериозно нарушение, което не може да бъде пренебрегнато не само поради естетическия компонент, но и защото може значително да увреди здравето на очите ви.
