“Недостигът на квалифициран персонал може да ограничи разрастването на бизнесите и да свие инвестициите им“. Това заяви за Forbes България Йонко Чуклев, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и зам.-председател и основател на сдружение “Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ (PARAi).
По думите му проблемът се обостря допълнително заради огромния брой българи, които нито учат, нито работят – над 1 млн. души в трудоспособна възраст по данни на Агенцията по труда. И въпреки че безработицата у нас е сред най-ниската в ЕС, все още пред пазара на труда у нас има редица предизвикателства.
Недостиг на квалифициран персонал има в редица сфери. Трите сектора, които изпитват най-сериозен дефицит на кадри, са търговията, продажбите и производството.
“Заради недостиг на персонал затварят цели отделения в болници в областни градове, хотели по Черноморието отварят по-късно, фабрики решават кадрови проблеми с наемане на пенсионери, а чуждестранни инвеститори отлагат инвестициите си в нови производствени линии“, смята Йонко Чуклев.
Сериозен отлив в търсенето на специалисти се наблюдава и в технологичния сектор. Отливът е най-вече в сферата на софтуера и outsourcing услугите. Според Чуклев причините са няколко, но на първо място е свръхпредлагането – в държави като Индия на пазара на труда излизат около 1.5 млн. инженери годишно, например. Сходен пример има и в Мексико и Китай. Това са страни, които предлагат на аутсорсинг компаниите кадри “на по-ниска цена“. Казано иначе – разходите за бизнеса са по-малки. “На второ място, по данни на Intuit QuickBooks Small Business Annual Index Report и заетостта, и приходите в малкия бизнес в САЩ са намалели през 2024 г. и по-конкретно – заетостта в малкия бизнес е намаляла с 51 200 работни места, най-големият спад от 2015 г. насам. Софтуерния сектор не е изолиран от тази тенденция. На последно място, автоматизацията чрез инструментите с изкуствен интелект също допринася за охлаждането“, допълва Чуклев.
Недостигът на квалифицирани кадри се отразява сериозно на размера на преките чуждестранни инвестиции. По данни на Българската народна банка към ноември 2024 г. е налице над 50% спад на годишна база – 1.48 млрд. евро е размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас за периода януари – ноември или с 1.91 млрд. по-малко спрямо същия период през предходната година.
РЕШЕНИЯТА
Международната организация по труда съобщи, че безработицата в света е останала на историческо дъно от 5% миналата година, като се очаква нивото да се задържи и през 2025 г. У нас по данни на Агенцията по заетостта към края на 2024 г. регистрираните безработни са 148 248. Според данните, равнището на регистрираната безработица през декември е 5.23%. Чуклев не очаква съществена промяна у нас през 2025 г.
Според Чуклев решението на проблема се корени в мерки за преквалификация и активна подкрепа на трудовата заетост, данъчни стимули за бизнеса, инвестиции в инфраструктура, стипендии и научно-развойна дейност, която да движи растежа на фирмите и да създава високо платени длъжности, пишат от пловдив24.бг.
“Към момента виждам по-скоро изолирани усилия на различни компании и институции. Например преди месеци Столична община обяви създаване на Фонд за финансиране на талантливи деца, а наскоро Министерството на здравеопазването изказа намерение за създаване на фонд за стимулиране на млади лекари да работят у нас. Паралелно има много работещи стипендиантски програми – напр. лятната AI изследователска програма за ученици в INSAIT, инициативи за връщане на професионалисти у нас като Bulgaria Wants You. Обаче ще се повторя като кажа, че има още много работа, която да се свърши в привличането на инвестиции в България и в насърчаване на младите хора да работят тук, за да може да се промени значително ситуацията на пазара на труда у нас“, коментира Чуклев.
ЕВРОЗОНАТА И ШЕНГЕН
България бе изцяло приета в Шенген на 1 януари 2025 г. Това ще донесе сериозни икономически ползи за страната ни в редица сектори. Данни на Института за икономически изследвания към БАН показват, че преките и потенциалните ползи от пълното присъединяване на страната ни към Шенген възлизат общо на 1.63 млрд. лева годишно.
От 1 януари 2026 г. пък страната ни може да стане член на еврозоната. Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2.6%, което е с 0.1% повече от критериите за присъединяване към еврозоната. Очаква се България да подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Какъв ефект обаче ще има всичко това върху пазара на труда у нас? Може ли присъединяването ни към еврозоната да се отрази на нивата на безработица. Краткият отговор според Чуклев е не.
“Членството в еврозоната е най-вече имиджов бонус и не е достатъчен сам по себе си, за да тласне заетостта нагоре. Ако освен него имаме и пълен пакет електронни услуги, предлагани от държавни, общински и областни администрации, световен образователен бранд, който обучава студенти в България, данъчни кредити за научно-изследователска дейност, експортен хъб, който помага на МСП да изнасят продуктите и услугите си и дата за завършване на автомагистрала “Хемус“, тогава членството в еврозоната може да бъде един от няколкото фактора, които да допринесат за откриване на повече високоплатени работни места“, смята Чуклев.
Що се отнася до приемането ни в Шенген, това може и да оживи нивата на заетост в граничните райони, според експертът.
“Наскоро говорих с фирма, която от 2025 г. поема техническа поддръжка на съоръжение в Крайова, Румъния с техници, базирани основно във врачанския регион. Шенген създава много такива възможности за български фирми да предлагат инженерингови услуги, поддръжка, преработка на хранителни суровини, та чак до СПА и балнео туризъм. Всичко това има своето малко, но важно значение за създаването на работни места. Особено в градове, където обявите за работа не са много. Също, влизането вероятно ще доведе до повече инвестиции в логистични и складови центрове и респективно – повече заетост и в този бранш“, посочва Чуклев.
