Здравейте,
Имах нужда да излея душата си и реших да се обърна към Вас. Казвам се Ася, живия в голям град със супер натоварено ежедневие.
Като цяло не вярвам във врачки, в пророкуване, в бъдеще, винаги съм мислила, че сама си кова съдбата, че всичко зависи от мен. От малка се боря сама с живота. Една приятелка откри жена, която много познавала, врачка, която помагала на нейни познати, давала насоки. Бях супер скептично настроена, но се намирах на кръстопът.
Имах връзка, омъжих се млада, за мъж, когото мислех, че мога да променя, който мислих, че ще ме обича, че е с мен заради мен, а не заради това, че съм трудоспособна, че имам собствено жилище, че го гледах като свое дете. И честно казано не бях щастлива във връзката си, на хоризонта се появи друг човек, който ми даваше внимание и нежност, но не можех да откликна, мислех, че ще сгреша.
И така приятелката ми реши да отиде при въпросната врачка и ме помоли да я придружа. Някак си не се замислих много и отидох с нея. Първо влезе тя, чаках отвън и нервно пушех цигара. Като я видях с каква физиономия излезе, това събуди интереса ми. Каза, че жената ѝ познала, че ѝ казала неща, които няма как да знае и е стояла с отворена уста. Беше силно впечатлена от възможностите ѝ. Казах си в този момент, така и така съм тук, какво толкова може да стане и докато си премислях тези неща, вече бях срещу нея. Срещу гледачката. За нея сякаш бях прочетена книга, много е странно чувството, някой да знае такива лични неща, които дори пред приятели не споделяш.
Жената ми каза, че бракът ми може и да продължи, но това ще измъчва и двама ни. Каза, че мъжът ми винаги ще предпочита майка си и че никога няма да застане на моя стана, че не ме цени, че не е за мен. Каза ми, че някъде там ме чака моето щастие и моята сродна душа, но това не е човекът, с когото съм. Каза ми и за този другия, който ме ухажваше, че той трябва да ми е само за забавление, да се отърся от омагьосания кръг, в който се намирам.
Когато я попитах как е възможно моят мъж, човекът с когото съм от толкова време да не е моят човек, тя ми отговори, че всеки е урок в живота ни, всеки. И че е имало нужда да науча нещо от него, той да научи от мен и пътищата ни да се разделят. Каза ми, че моят път е друг и че ако искам да съм щастлива, трябва да взимам решения. Каза ми, че животът е един и аз избирам как да го живея и какво да търпя и какво не.
Тръгнах си със смесени чувства, умувах дни какво да правя, но и човекът до мен с безразличието си ми показа, че жената може би е права. Той ме научи да бъда още по-самостоятелна, да разчитам на себе си, че щастието ми зависи от мен, че сама съм отговорна за делата си.
Мина време, събрах сили, напуснах го. С него смених и мястото си на живеене, смених средата, работата си. Сега съм добре, спомням си думите на жената, че всеки е урок, усмихвам се, взех каквото можах като опит и продължих. Така правя и с другите хора, които влизат и излизат от живота ми, приемам ги като урок, правя си изводите и продължавам, не се тормозя, не съжалявам, не се обвинявам и не живея в миналото Свободна и щастлива, в очакване на това, което съдбата е приготвила за мен.
