Укриване на част от трудовите доходи и внасянето на осигуровки върху по-нисък от реалния размер на работната заплата крият рискове както за работниците и служителите, така и за самите работодатели. Приемането на „заплата в плик“ ощетява сериозно бюджета, от който се финансират важни за обществото сектори, като здравеопазване, образование и други.
По тази тема в подкаста на НАП разяснения даде държавният експерт по приходите в дирекция „Управление на риска“ Калин Атанасов.
„Това е онази част от заплатата, която работодателят изплаща на работника в брой, и която не се декларира официално пред НАП, т.е. укрива се. По този начин се спестяват едни осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица. Така тези „спестени“ пари могат да бъдат разпределени между работника и разпределя и веднага да бъдат похарчени.“
Експертът посочи двете основни причини, поради които това явление е широко разпространено.
„Има случаи, където работодателят оказва натиск върху работника – например, такива, които са на възраст, близка до пенсионната и не биха искали да останат без работа. Друга причина е самото непознаване на данъчното осигурително законодателство, което води до незнание на вредите и щетите, които се нанасят.“
„На първо място най-ощетени са работниците, защото те губят осигурителни права и данъчни привилегии. Загуби има и за работодателите. Освен че има и административно-наказателни санкции, които достигат до много големи размери, има и санкции, които достигат до 8 години лишаване от свобода.“
„Работникът, който избере да приема заплата в плик, губи потенциални права като обезщетения при безработица, майчинство, болнични и ще получава по-ниска пенсии.“
„Нашата пенсионна система е изградена на принципа на солидарността, това означава, че размерът на сегашните пенсии зависят от размера на осигурителните вноски. Когато укриваме заплата, имаме по-малки осигурителни вноски и по-ниски пенсии. Получава се един порочен кръг и така хората, които избират да получават заплата в плик, ощетяват не само себе си, но и своите близки.“
„Например, ако посочим, че имаме декларирана заплата от 1000 лева, а реалната ни е 1300, то тази разлика от 300 лева може да доведе до потенциални щети от над 40000 лева.“
„Явлението „заплата в плик“ е разпространено в целия икономически спектър в България. Най-често се среща в търговията на едро и дребно, строителството, туризма, хотелиерството и ресторантьорството. В тези отрасли се среща както укриване на заплатата, така и укриване на работното време. Декларира се по-кратко време, но се работи повече“, допълни експертът.
