Държавата прави пореден опит за намеса в частния сектор с идеята за създаване на държавна верига магазини, заяви за Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Коментарът му е по повод вчерашното заседание на бюджетната комисия в Народното събрание, където набързо бе прието предложение за създаване на държавна верига магазини. Основната цел е в тях да се продават хранителни продукти на по-ниски цени, но бизнесът вижда много проблеми.
Предложението бе внесено между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет. С него се предлага създаване на държавно дружество под шапката на Министерството на земеделието, което ще управлява 100% от капитала.
В него ще се предлагат хранителни продукти, като според предложението надценката върху храните не трябва да надхвърля 10%.
Ако предложението бъде окончателно прието, земеделското министерство ще трябва в срок от 1 месец да предприеме всички необходими действия за учредяването на дружеството, което ще е с капитал от 10 млн. лева.
Според вносителите създаването на държавна верига магазини ще помогне за пресичане на спекулата и ще бъде в подкрепа на производителите. Това ще позволи контрол върху качеството и най-вече ще защити интереса и на търговци, и на потребители, става ясно от мотивите към предложението.
“Идеята за държавни магазини противоречи на логиката на пазарната икономика – самата идея е фалирала и като теория, и като практика толкова много пъти, включително в България, че няма смисъл да се коментира по същество. Такъв прецедент няма никъде в Европа, с изключение на регулираната продажба на алкохол в някои Скандинавски държави (държавните магазини за спиртни напитки в Швеция). Идеята тепърва ще се сблъсква с регулаторната реалност от гледна точка на конкурентно право, правилата за държавни помощи, необходимостта да се докаже, че мярката е пропорционална и оправдана. Дори да премине този тест и да стане реалност, държавният магазин вероятно ще бъде първият празен магазин от доста години насам“, заяви за Forbes България Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
“Това е намеса на държавата в свободната частна инициатива в една пазарна икономика. Скептични сме, че това е механизмът цените на хранителните продукти да станат по-достъпни. Държавата би следвало да се насочи към намаляване на административната тежест за производителите, преработвателите и търговците, отколкото да се стреми с данъците на бизнеса да създава структури, които да конкурират частната инициатива“, категоричен бе Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.
Въпросите са много, а един от тях е по какъв начин ще се определят цените в държавните магазини. Разковничето може би се крие в предложението на Министерството на земеделието, което бе обявено преди няколко дни. Става дума за Законопроекта за агрохранителната верига, чиято основна цел е да се наложат правила, които да доведат до по-правилно разпределение на добавената стойност по цялата верига. “Ние виждаме, че голяма част от добавената стойност по веригата остава не при производителя, фермера или преработвателя, а при търговеца. По този начин, регулирайки тези отношения, сме убедени, че това ще окаже влияние на цените“, заяви земеделският министър Георги Тахов.
“Предвиждат се отново различни надценки по веригата на доставки. Още не сме видели законопроекта, но ако се отнася за всички търговски обекти, в които се предлагат хранителни стоки, би трябвало и държавната верига магазини да се подчинява на този закон“, обясни Станислав Попдончев.
Проблем е и предвиденият капитал от 10 млн. лева, който е крайно недостатъчен за функционирането на такъв тип дружество – инвестицията за един модерен търговски обект е от порядъка на 20 млн. лева.
“Вероятно ще се търсят други механизми за финансирането на подобен тип предприятие. Сумата е минимална и не стига за нищо. Ако целта е да се създаде широка мрежа от малки търговски обекти, които да предлагат хранителни стоки на достъпни цени, с тази сума от 10 млн. лева не може да се случи – трябва да се наемат помещения или да се ремонтират, да се наеме персонал и прочее“, смята зам.-председателят на БСК.
Прокара се и идея тези държавни вериги магазини да се помещават в пощенските станции в страната, но и това е трудно изпълнимо, смята Попдончев – най-малкото пощенските станции не отговарят на необходимите изисквания за търговски обект. “Понастоящем пощите не са пригодени за търговски обекти, в които да се предлагат хранителни стоки – има изисквания за съхранения на храните, за пожарна безопасност и много други. Ако идеята е те да бъдат дом на такъв тип търговски обекти, те трябва да бъдат ремонтирани по някакъв начин, да се промени предназначението им“, обясни още Попдончев.
“Бойкотът по магазините, законопроектът на Министерството на земеделието и предложението за държавната верига магазини са всъщност един изключително неправилен начин от страна на държавата да се справи с по-високите крайни цени на хранителните стоки в търговската мрежа. Това е груба намеса в свободната частна инициатива в една пазарна икономика. И ако погледнем всички държави, в които подобни механизми са прилагани, те доказано не работят. Да вземем за пример Хърватия, която се опитваме в момента да последваме в еврозоната – вече повече от две години там има таван на цените и списъкът със стоки непрекъснато се разширява. Това значи, че този механизъм не работи и цените остават по-високи“, каза Попдончев.
Предложението не беше част от второто четене по законопроекта за държавния бюджет и беше вкарано ад хок, като беше прието от комисията. Можем да очакване да мине и на второ четене в пленарна зала. Но това нито е правилният подход, нито ще доведе до по-добри условия за българските производители и преработватели, нито ще доведе до по-ниски крайни цени за потребителите, смята още зам.-председателя на Българската стопанска камара.
