Гражданите в Хърватия имат повече доверие на социалните мрежи, като Фейсбук, Инстаграм и Екс, отколкото на ключови държавни институции, като правителството, парламента, съдебните органи и политическите партии. Това показват резултатите от четвъртия доклад на проучване, което се провежда от 2022 г. в рамките на Регионалния център за борба с дезинформацията „Адрия Диджитал Медия Обзърватори“, цитирано от хърватското издание „Ютарни лист“.
Според проучването хърватите имат най-голямо доверие на членовете на семейството си и след това на учените. По скала с оценки от нула до десет, в която нула означава пълна липса на доверие, а десет – най-много доверие, хърватите са дали оценка на семействата си девет, а на учените – шест.
Сред държавните и обществените институции хърватските граждани имат най-голямо доверие на въоръжените сили, като в последните три години се отчита лек растеж в доверието към армията. В средата на скалата на доверие се намират образователната система и полицията, като и двете получават средна оценка пет. В долната част на скалата се намират неправителствените организации, Европейският съюз, големите предприятия и корпорации, медиите, църквата, синдикатите, обществените предприятия, както и социалните мрежи.
Всички тези институции обаче се ползват с по-голямо доверие от страна на гражданите в сравнение с доверието към актуалното правителство, парламента, правосъдието и политическите партии. Единственото изключение е президентът. Въпреки че и той се намира в долната половина на скалата за оценка, гражданите имат по-голямо доверие на президента отколкото на правителството и другите държавни институции. Доверието в президента на Хърватия обаче бележи повишение в последните три години, като при първата вълна на проучването през 2022 г. гражданите са го оценили с оценка четири, докато тази година е получил малко повече от пет, пише БТА.
В проучването участват три факултета на Университета в Загреб – Факултетът по политически науки, Факултетът по електротехника и компютърни науки и Катедрата по психология към Философския факултет. Участват и учени от Университета в Дубровник, хърватската неправителствена организация ГОНГ, словенският център за разследваща журналистика „Оштро“, както и експерти от Франс прес и софтуерната платформа Xwiki. Четвъртият доклад на дългосрочното проучване представи тази седмица резултатите от запитване до 690 души на възраст между 18 и 65 години, използващи интернет.
