Празникът, посветен на Свети Георги Победоносец, е и денят на овчаря, както и ден на храбростта и празник на българската армия. Традициите и обичаите, характерни за празника, са свързани с всички тези аспекти на празника, отбелязван всяка година на 6 май. Но знаем ли какво правим и какво не правим на Гергьовден?
На Гергьовден, наричан още от народа в различните краища на страната Гѐргевден, Гю̀рговден и Джу̀рджовдън, имен ден имат Георги, Галя, Гергана, Ганка, Габриела, Глория и производните им, което прави Гергьовден един от празнуваните от най-много хора лични празници в страна, изпреварван по брой на празнуващите българи само от Ивановден, Стефановден и Цветница.
Какви обичаи са характерни за празника за здраве и късмет, какво се прави на Гергьовден днес, кои от обредите и традициите на дедите ни са съхранени и как почитаме деня на Свети Георги Победоносец ще ви припомним сега.
Църквата почита Свети Георги Победоносец на Гергьовден, официалната власт – Деня на българската армия. Като такъв 6 май се отбелязва още със създаването на армията като въоръжена сила на Третата българска държава, официално е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг.
Народът отбелязва с традиции, наследени от дедите ни, с интересни обичаи и обредна трапеза денят на овчаря и светеца, ден, в който и дъждът, и росата, и земята – всичко е благодат и допирът до него носи късмет и здраве.
Гергьовден е считан за най-големият празник от дедите ни, като народните песни го определят дори като по-тачен от българите от Великден.
И така: Какво можем да правим на Гергьовден?
Сред традициите в народния календар, свързани с празника, са:
– Приготвяне на гергьовденско агне
Тъй като в българския народен календар денят е празник на овчаря, на пастира, а агнето се счита за жертвено животно, на Гергьовден задължително се приготвяло и в миналото, и днес агнешко. Пълнената агнешка плешка присъства на трапезите заедно с агнешка супа и други кулинарни изкушения. Курбаните на Гергьовден се варят за здраве и късмет и това е един от отговорите на въпроса какво се прави на Гергьовден, за да е плодородна и успешна, късметлийска годината. В съда с кръвта от жертвеното агне някъде поставяли и коприва, вярвайки, че после с нея могат да се лекуват обриви.
Свети Георги е считан от народа не само за покровител на войниците и победата им, но и за светеца, покровителстващ стадата и земеделците, поради което именно на Гергьовден се пренася в жертва на светеца малко агне – задължително бяло, обикновено първото, родено в годината.
Различните са обредите, свързани с това жертвоприношение – от четене на молитви на животното преди заколение през гергьовденски венци, с които се украсява шията му и свещта в роговете му до колене на агнето край домашното огнище, край река или под плодни дървета. В миналото се печало жертвеното животно цяло на шиш и задължително се носело в църквата след това, за да се освети.
За празничната трапеза се приготвят за здраве и късмет и други обредни ястия, главно свързани с добитъка и продукцията от него – сирене, мляко, кашкавал.
– Гергьовденски традиции, свързани със земята и добитъка, изхранвал българите.
Като празник на земеделеца, скотовъдеца, стадата много от традициите, обредите и обичаите, изпълнявани на Гергьовден, са свързани с плодородието и със здравето на животните.
На 6 май старите овчари подкарвали за късмет и здраве добитъка си на паша с млада пръчка – зелен клон и гърмели с пушки, за да гонят лошите духове, злото и болестите.
– Силата на водата.
На Гергьовден за здраве и късмет се извършва в Южна България ритуално къпане в река, жените ходят боси в утринната роса, за да ги дари съдбата с рожба. В някои части от страната на Гергьовден утринта се налива мълчана вода, с която се приготвят обредните хлябове, а в пловдивско вярват в лечебните сили на водата на празника.
В народните вярвания дъждът на Гергьовден е благодат, носещ плодородие. С росата за късмет и здраве се замесват на Гергьовден и обредните хлябове. – Силата на билките
-Брането на билки
Сред традициите, свързани с това какво се прави на Гергьовден за късмет и здраве, е брането на билки,
тъй като се считат за не по-малко лековити рано сутринта на празника от тези на Еньовден.
– Здраве за добитъка
Някъде, макар пастирите у нас в днешно време да са малко, все още е съхранена традицията да занасят на Гергьовден червеното яйце от иконата в дома им – първото боядисано за Великден, в оборите при добитъка за плодовитост и здраве на животните, които ги хранели и осигурявали поминъка им.
Какво не се прави на Гергьовден?
Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.
Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители.
Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате. Гергьовден – обичаите, задължителни за спазване!
Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.
Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.
