В градовете пък ще има зони с ограничение на скоростта до 30 км/ч. Скоростта по магистралите и скоростните пътища се намалява. Зони с ограничение на скоростта до 30 км/ч се предлага да бъдат въведени в населените места, там където има концентрация на катастрофи.
„Основното предимство на зоните е, че се намалява значително рискът от катастрофи с летален край“, обясни старши комисар Калоян Милтенов, заместник-директор на Главната дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), пред БТА.
Той посочи, че при движение с 50 км/ч спирачният път на автомобил е 40 метра, а при 30 км/ч е 18 метра. Местата и размерите на тези зони ще бъдат определяни от собствениците на пътищата. На входа им ще бъдат поставяни изкуствени неравности или други подобни средства за намаляване на скоростта. Той допълни, че ограничението в зоните ще важи за всички превозни средства.
Милтенов добави, че ще започне да се контролира и средна скорост по пътищата. Ще бъдат избирани отсечки с еднакво ограничение на скоростта, в чиито начало и край ще бъдат поставяни камери, отчитащи средната скорост на автомобилите.
Той поясни, че за целта ще бъде използвана електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура. Проследяването на средната скорост позволява прилагането на контрол в по-дълги участъци, за разлика от осъществяването на такъв в определени точки, преди и след които шофьорите превишават позволената скорост, каза Милтенов.
Законопроектът предлага също 17-годишните вече да имат право да управляват автомобил, но единствено с придружител.
Това предложение цели да се изградят навици у младите шофьори за безопасно управление на кола, под надзора на водач с опит, каза старши комисар Калоян Милтенов.
В законопроекта пише, че придружителят трябва да бъде лице, което да се вози като пътник на предна седалка в колата, да е навършило 25-годишна възраст, да притежава шофьорска книжка над пет години и да не е шофирало с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и употребявало наркотици. Също така придружителят трябва да не е бил лишаван от правото си да шофира за последните две години.
Предимствата са, че в това мобилно време и младите заслужават да могат да се придвижват с автомобил, смята Владимир Тодоров – представител на Българската асоциация на пострадали при катастрофи (БАПК).
Според него през тази една година, в която ще имат придружител, те ще бъдат по-внимателни и по-разумни. Тодоров отбеляза, че в повече от половината европейски държави има такава практика. „Излезе и европейски регламент, че това може да стане в цяла Европа. В Америка шофират от 16-годишни“, каза още той.
Експертът коментира, че е задължително да има придружител в автомобила и няма нужда от промяна в предложените в законопроекта критерии за него. Също така Тодоров подчерта, че е много важно да има събираемост на глобите. „Това може да се постигне, като се въведе изискване, ако не си си платил глобата, да не можеш да минеш годишен технически преглед“, поясни той.
Не съм сигурен дали ще има предимства за младите шофьори, тъй като някои от 18-годишните, които сега са на шофьорски курсове при мен, не са достатъчно зрели за това, каза пък инструкторът Пламен Димитров. Относно критериите за придружител той посочи, че не вижда как ще бъде доказван петгодишният стаж, тъй като има хора, които са изкарали курсовете, но шофират много рядко.
Относно намаляването на максималната скорост на магистралите и скоростните пътища с 10 км/ч Димитров коментира, че в момента много малко хора спазват ограниченията. „Не виждам какво ще промени тази корекция“, посочи той.
Инструкторът отбеляза, че обичайно по магистралата, в дясната лента се поддържат около 100 км/ч, а в изпреварващата около 150 км/час. Според него не е нормално да има толкова голяма разлика между двете ленти.
