Научна статия публикувана от учени в университета Кеймбридж, находящ се във Великобритания даде обяснение защо първата дума на децата е „мама“. Това бе възможност чрез проучване на мозъчната активност на бебетата, така се установи, че децата в ранна възраст възприемат езика, чрез ритъм и звуци, а не чрез фонетика.
Неврологът професор Уша Госвами сподели, че вярват, че информацията за ритъма на речта е скрита връзка в основата на развитието на добре функционираща леч. Изследването им показало, че отделни звуци част от речна не се обработват правилно до около 7 месеца. Продължи с това, че много от бебетата могат да разпознават думи като „шише“ през този период.
За да могат да направят заключения, които да споделят с широката аудитория, учените проведоха експеримент, в който участие взеха 50 бебета, чиято възраст бе четири, седем и единадесет месеца.
Поставена им бе „шапка“ със специални сензори, които записваха модели на електрическата активност в мозъка в момент в който на децата им бе пуснато специално подготвено видео. По време на видеото учителка пее 18 популярни детски песнички.
Специален алгоритъм, който „чете“ кодираната фонологична информация бе приложен, за да може данните от мозъчните вълни да преминат през него.
Едно от нещата, които станаха ясни бе, че мозъка може да реагира на звуци и че се променя с напредване на възрастта. Второто нещо бе, че мозъкът може да „чете“ лабиални звуци сред които е и „тати“, както и носови звуци – тук за пример е даден „мама“.
Мозъчната активност при разпознаване на звучи постепенно става все по-подобна на тази, която е записана при възрастните.
Учените въпреки това, отбелязват, че децата реагират на ритмични структури в езика от поне 2 месеца, като това е показано от свързано проучване по-рано.
Изследователят обяснява, че бебетата могат да използват информацията, която е ритмична като струна, върху която сякаш се нанизват мъниста от фонетична информация.
За пример даде, че бебетата научават, че думите обикновено се редуват от слаби и силни части, каквито има в думите „тати“ и „мама“ – с ударение върху първа сричка. Ученият продължи с това, че бебетата могат да използват този ритмичен модел, като по този начин познават къде свършва една дума и съответно започва друга когато слушат естествена реч.
Изследователят подчерта за експеримента, че въпреки че е проведен с британски бебета и е използван английски език, ситуацията важи еднакво за целия свят.
Той обясни, че навсякъде по света в хода на еволюцията различните общности са разработи свои собствени правила за общуване с децата, които включват специфична интонация и ударение, което е върху определени части от думата и има свой специален начин на произношение.
Припомни, че е обичайно да се ползват песнички, десни песнички, стихчета както и други форми на ритмичната реч, когато общуваме с бебетата по света.
Именно по този начин ритъмът, а не фонетиката се чете от детето. По този начин детските песнички и стихчета спомагат да бъдат положени основите за владеене на речта в бъдеще.
Направеното проучване още е помогнало да се разберат причините за дислексият, както и за проблемите в развитието на речта.
